Malik [Ziall]

Chapter 5

*на другия ден*

Днес се събуждам в нечие легло, стаята е боядисана в тъмни нюанси, щорите са пуснати така, че не знам дали е ден или нощ, но все пак лека светлина минава през тях. Дрехите ми ги няма,а аз не помня нищо. Усещам движение вляво от мен. Обръщам се на там виждам Зак Потър, който спи на един диван в другия край на стаята. Може би сме в неговата стая,или в някой хотел. Оглеждам стаята, има телевизор, а над него рафт със снимки и трофеи, да определено сме в стаята на Зак. Сядам да леглото и се оглеждам за дрехите ми, стоят на края на леглото. Тихо ги обличам и тръгвам да излизам, но Зак се буди.

-Найл?-дрезгавият му глас прекъсва безшумното ми излизане. Чувам, че бута нещо и тогава екрана на телефона му светва. -Седем и половина е, какво правиш толкова буден рано. -говори несвързани неща, което за момент ме забавлява.

-Говориш несмислици, нали знаеш?-казвам и се подпирам на вратата, хванал дръжката.-Трябва да се прибирам, майка ми сигурно се притеснява.

-Да... Не ми пипай ключовете и да...-измърморва отново и запива лицето си във възглавницата. Замислям, дали все пак да не взема колата му. Решавам, че нещата между нас, започват да се връщат към нормалното(ако мога така да кажа) затова решавам, че няма да му пипам колата.

Не ми пука, че е осем сутринта, хващам такси от къщата на Зак и тръгвам към Евън. Отнема ми час и половина, заради задръстването и точно девет часа съм пред стъклената сграда. Звъня на звънеца, седя и гледам времето-облачно отново. Радвам се, че поне не вали сняг. Звъня втори път, не ми пука дали е буден или не, щом ще ходя пре него, тогава ще си наложа мои правила. Той ми отваря и аз направо тръгвам към асансьора. Когато слизам на десетия етаж, го виждам отновно облегнат на вратата, този път няма тениска. За момент спирам, за да огледам тялото му-нещо което е напълно нетактично, но той е психолога без тениска. Има добре оформени плочки, кожата му е с лек, приятен загар.

-Не е прилично да зяпаш хората.-казва, но виждам доволната му усмивка. Дали осъзнава, че не си падам много-много по момичета?

-Кой го каза.-казвам и влизам в апартамента му.

-Ще започнеш ли да идваш по-нормално време?-пита обличайки тениска върху голото си тяло.

-Мога да спра да идвам, ако искаш?-чувствам се като дете, но не обичам да ми се месят в живота и да ми казват какво да правя.