Malik [Ziall]

Chapter 8

Niall P.O.V.

Събуждам се от гласа на Уалия. Отварям леко очите си и бързо свиквам с тъмнината.

- Хей поспаланко. –казва,казва тя с усмивка на лице.

- Хей.-казвам и сядам. През последните дни не се виждахме много често, причината беше Зак.

- Зейн се обади. Каза, че е добре.

- Така ли? Къде е?-попитах веднага.-усмивката ѝ леко избледнява.

- Не каза, но каза, че трябва да го забравиш. Каза, че това между вас е било грешка...-усещах, че въздухът не ми стига. Всичко, което бях градил месец и малко се срути... разби се на парчета. Точно като сърцето ми.- виж не, го приемай така, мисля,че беше пил...-само поклатих глава.

Това беше края, пил или не щом това е което иска,ще го получи.

***

*на следващия ден*

Чувствах се като боклук отново. Седях на покрива на някакъв блок, качих летвата. Ако скоча от тук, ще съм почти неузнаваем там долу. Седя в пет сутринта на покрива на някаква сграда със скоч в ръка, готов да скоча. Снощи се напих,скарах се с всички. А сега съм тук. Пристъпвам по близо до ръба.

-Какво по дяволите правиш там блонди?!-чувам познат момичешки глас зад мен. Обръщам се и виждам Елена. Косата ѝ е бледорозова. Седи близо до изхода асансьора.

-Седя в пет сутринта на покрива на случаен блок със скоч в ръка.-отговарям просто все едно,ме е попитала колко е часа.

-Идвай тук, ще паднеш!-казва по-високо заради вятъра, който чак сега забелязвам.

-Не е ли това целта ми?-питам и пристъпвам по-близо до ръба.

- Не бъди идиот, няма да има на кой да липсваш, ако умреш.-казва.

-Не е ли това причината, за да съм тук сега?

-Това ли е?Наистина ли е това, замисли се блонди.-извиква, но все още не е помръднала от мястото си.

-Защо не дойдеш и не ме накараш?-извиквам в отговор.

Говоря спокойно,може би прекалено. Виждам страха в очите ѝ, когато тръгва към мен. Но тя не се страхува от мен. А от това, че в това ветровито време ние сме на покрива на някакъв шибан блок, прекалено близо до ръба. И изведнъж ми става смешно.