Malik [Ziall]

Chapter 2

В три часа получавам обаждане от Уалия, моли ме да отидя при нея и въпреки, че е три часа, че къщата им в другия край на Брадфорд и че вали като из ведро, аз ставам. Взимам ключовете от колата на Грег и тръгвам към East Bowling. Въпреки, че искам да разбера причина поради, която Уалия ми звъни толкова късно, гласчето в главата ми и нашепва да се самоубия в колата, но това не е вариант, защото ще си помислят, че е ставало случайно. Ако ще умирам искам да знам, че другите знаят, че съм го направил аз. Стигам точно за половин час, Уалия седи на прозореца на един от апартаментите в блока, пред които съм. След като вече съм горе при нея, тя ме прегръща от вратата и започва да плаче.

-Какво е станало Уалия?Нещо със Зейн ли?-питам, плачещото момиче. Усещам как пулсът ми се усилва при мисълта да му се е случило нещо. Тя подсмърква и ме повежда към стаята му. Намирам всичко в същия безпорякък в който го оставих преди седмица, одеколонът му изпълва стаята. Тя сяда на леглото, а аз сядам до нея.

-Аз, съжалявам, че те викам толкова късно,но ти... Знам, че той прекарваше най-много време с теб. -тя подсмърква отново.-Просто, никой не дойде да види стаята му, може би е оставил нещо или, Боже не знам.

-Ще поразгледам тук, разбира се.-казвам, а тя отново започва да плаче. Прегръщам я, защото това е първото нещо за което се сещам. След около десетина минути в които и говоря основно глупости, тя най-накрая спира да плаче и започваме с работата. Може би, когато Зейн се върне, ще има проблем с това, че стаята му може би, ще е с една идея по-разхвърляна, но това е по негова вина.

-Как се запознахте със Зейн?-пита Уалия, докато претърсва шкафчето с дрехите му.

-Не помня, беше преди време.-казвам прелиствайки книга, за да видя за някоя оставена бележка. Не намирам нищо, но се замислям за въпроса на Уалия.

*Ретроспекция*

2 години по-рано

-Хайде Найлърр, нищо няма да ти стане. -казва Зак почти готов да припадне от алкохола в организма му. -Просто един шот, какво толкова?

-Хубаво, ако това ще те накара да си затвориш проклетата уста.-казвам раздразнено. Знаех, че това да дойда на това тъпо парти е лоша идея, но искам да разбера дали натряването с алкохол може да те убие. Вече не мисля, това за добра идея. Мразя вкуса на алкохола и нещата, които ти причинява, на теб организма ти и всички хора около теб.

Първия шот беше само началото, някой даде идеята да се надпиваме и разбира се, Зак заложи петдесед долара за мен. Знам, че няма толкова пари, но знам също, че шанса да спечеля е отрицателен. Човека, срещу когото трябва да се „състезавам" е момче с черна коса и кафяви очи, той само ми намига. Мисля, че знам кой е. Името му беше Зед...Или Зак...Зейн. Зейн Малик. Не съм чувал нищо добро за него. Днес ще ме подредят и после ще ми размажат лицето, защото Зак няма пари, направо уникално. Преместихме се в кухнята, на плота пред нас веднага бяха поставени по шест чаши и веднага след това напълнени с водка. Щом беше даден старта бяхме заети да пием колкото се може повече, докато всички около нас брояха чашите. След петия шот вече бях забравил за парещия вкус в гърлото си. Надявам се зареди алкохола който поглъщам сега, да не ме боли после, когато ни пребият до смърт. След осмия шот не усещам гърлото си, но разбирам, че ако скоро не спра, ще припадна или умра (или и двете.) Два шота по-късно, не можех да пия повече. По някаква причина Зейн беше изпил един шот по-малко, и се отказа, което ме прави победител?! Зак е прекалено вълдушевен от цялата работа, а аз се обръщам виждайки усмивката на Зейн, всички негови приятели го мъмрят, защо е спрял толкова рано, казват, че можел да изпие още два пъти по толкова ,но той просто седи с очи гледайки моите и усмивка която дори утре след всичко това, ще помня.

*край на ретроспекцията*

-Запознахме се на един купон-казвам леко усмихвайки се, а тя само кима.

Когато излизам се чувствам смазан, когато Уалия излезе за малко, се сетих за всичко, което имахме с него. Две години, са прекалено много време. Въпреки, че в началото се виждахме само по купони. Две години, през които се почти не правех опити са самоубийство. Трябва да си наваксам изпуснатото. И то веднага.