Malik [Ziall]

Chapter 12 - II

Момичето в скута ми си върши работата за която ѝ беше платено. Не знам дори как попаднах тук, тръгнах си от апартамента на Евън. Бях в клуб и изпих много, след това всичко ми е в пълна мъгла. В стриптийз клуб съм, мисля, че алкохола в кръвта ми вече не е толкова много и имам контрол над тялото си. Поне на мозъка си. Трябва да я махна от мен, не искам да съм тук.

***
Събуждам се в собственото си легло, Евън спи на един стол подпрял се на бюрото ,което е покрито с найлон. Слабото тяло на Елена се намира до мен, розовата и коса е образувала гнездо на главата ѝ. Имам спомени, че звънях на Евън. Плачех, като лигьо, исках някой да ме вземе и да ме прибере.

-Добро утро блонди-каза Елена, която махна косата от лицето си, прегръщайки ме.

Чувствах я близка, снощи за втори път плаках на рамото ѝ, тя беше там за мен, отново. Държанието ѝ беше странно, тя може да е наистина груба и мила едновременно. Говореше ми как всичко ще е наред, каза че ще бъде до мен каквото и да става. Повярвах ѝ, започвам на ново. Реших го снощи, няма връщане назад.

Колкото до Евън, мразех го... докато истината не ме удари в лицето. Мисля, че спеше когато му се обадих, след това караше като полудял за да дойде да ме вземе. Исках да се върна тук, защото всичко започна тук.

Някой почука на вратата леко и я отвори съвсем леко, видях загриженото лице на мама. Трябваше да направя това което обмислях сега, преди много време - просто тогава не осъзнавах какви глупости върша. Направих и знак да изчака малко. С Елена станахме и излязохме от стаята, показах ѝ къде е банята, и ѝ дадох всичко необходимо. Мама ме чакаше в кухнята с чаша кафе в ръцете си.

-Добро утро миличък.-каза тя усмихвайки се топло.

Чувствам я като непознат човек, някак отдалечена. Мразя се за което, брат ми ни беше оставил,за да направи собствено семейство, а аз бях оставил нея,скоро след това. Тя беше останала сама,след развода с мъжа си, въпреки двамата си сина. Нямаше ме когато и бях нужен и я карах да се притеснява излишно. Тя не заслужаваше това.

Прегърнах я, за пръв път от наистина много време.

-Съжалявам за всичко мамо, аз съм ужасен син, заслужаваш нещо много по-добро.-казвам в свивката на врата ѝ.

-О скъпи, всичко е наред. Ти си мой син въпреки всичко и никога няма да спра да те обичам. -казва тя и затяга прегръдката ни.

***
Вече сме закусили и с мама и Елена си говорим за Калифорния на масата в кухнята, когато Евън излиза сънен от стаята ми. Изглежда леко скован и не на място. На височина е почти колкото Грег, а на него винаги височината на вратите му е била проблем. Прокарва нервно ръка през косата си и се усмихва леко на мама.

-Добро утро.-казва с дрезгав глас и прочиства гърлото си.

-Найл бъди добър домакин и покажи на Евън къде е банята и му дай всичко необходимо. –само кимам.

Трябва да говоря и с Евън, не помня какво съм говорил снощи. Когато се връщаме в стаята ми, той ме целува.

-Никога повече, не искам да чувам от твоята уста, че не си заслужаваш. Ясно ли е?

-Съжалявам за всичко, знам, че бях трън в задника и ти лазих по нервите и се държах като разглезено дете. Ще се опитам да бъда по-добър пациент оттук натам, ако все още ме искаш де...

-Искам те, да. –поглеждам към него изобщо не усетих как звучат думите ми. Но той изглежда е разбрал двусмислието.- Може да не прибързваме и всичко ще си дойде на мястото, нали?

Изглежда знае какво говори.Уверен е, а това е нещо което ми липсва. Трябва да изградя себе си, трябва да намеря кой е Найл сам, а не Найл на някой друг.