Malik [Ziall]

Chapter 11

Evan's P.O.V.

Карах по тъмните улици със спящо момче на задната седалка. Минавах през пустите улици в опити да успокоя себе си, минавах по тази улица за трети път. Той съсипваше живота си, искаше ми се да намеря онова копеле Зейн и да разбия лицето му. Как по дяволите може да съсипеш някой по този начин? Нямаше ли съвест? И отгоре на всичко с какви очи може да съди хората кой какъв е? Вбесявам се още повече, така няма да стане. Отбивам колата и спирам. Отварям жабката и търся забравения пакет цигари. Знам, че са тук по дяволите.

Излизам студеният въздух, той преминава по кожата ми и сякаш прави малки разрежчета. Вадя цигара и я паля. Не пуша, вредно е, но навиците умират трудно. А и понякога нищо друго не ми помага да успокоя нервите си. Объркан съм, спрямо Найл. Не мога да му помогна ако сам не разбира в каква ситуация е. А ситуацията му не е никак хубава. Той буквално е зависим, а най-лошото е че не се знае какъв ще е края на всичко това. Той е толкова наранен, че дори не знам дали ще има добър край. Всички които някога е обичал са го напуснали, разбирам болката му .

Между мен и родителите ми имаше стена от пари и куп частни учители, прислужници и какво ли още не. Обичам родителите си, но те направиха грешни избори за които никой нищо не им каза, но когато ти сгрешиш, то тогава всичко се разпада и гледаш как всичко около теб се руши. Въпреки, че моята сексуалност не е грешка, нито я смятам за такава. Но в живота на родителите ми няма „или" ти си нормален или не си,няма ситуация в която не си нормален дори да се имаш за такъв. Всичко е норми и закони,мнението на хората определя живота ни. Забавно е как те никога не са били до мен, освен точно когато се „провалих" .

„Не го казвай на никой... Най-вече на баща ти, не му е до това сега"

„Какво по дяволите не ти е наред Евън? Защо не може да си нормален като всички останали деца?"

Въпреки, че с времето всичко се оправи, ледовете са по-малки и "Титаник" се разминава само с леки трусове. Но това си имаше цена, трябваше да оставя слънчевата Флорида и да дойда тук. В мрачната Англия. „За твое добро...Така е по-добре за семейството" Беше повече като наказание, отделиха ме от всичко което обичах. Вълните, бризът в косата ми,  сърфът, щастието което ми доставяше хубавото време, покоят който ми носеха вълните. А сега съм тук, студ и дъжд и ако си късметлия може да нацелиш някой хубав ден през лятото. Но тогава съм във вилата ми в Флорида.