Chapter 13

28 6 5
                                    

~You're stuck in my head and I can't get you out of it
If I could do it all again
I know I'd go back to you ~

Зейн

Дните и нощите се сливат в едно, не знам кой ден е. Сутринта след обаждането осъзнах какво направих. Това не беше правилният начин, не трябваше да захвърля всичко което имахме с лека ръка. По дяволите той ме обича, а аз се държа като дете, бях изплашен, той беше стигнал прекалено далече. Как очакваше от мен, да остана там...Не бях готов. Не съм готов...

Измръзнал до кости, от дъжда под който седях половин час, обмисляйки всичко отново и отново, слизам от колата. Намирам се на паркинга на летището в Хийтрол. По-добре да си тръгна отколкото да остана и да съсипя животът му още повече. Взимам куфара с малкото дрехи които бях взел, заключвам колата и отивам да платя таксата на касиера.

Гледам самолетите през големите прозорци, все още не е късно да се върна, да оправя нещата.

Ти не заслужаваш да бъдеш обичан.

-Последно повикване за пътниците на директният полет за Калифорния, отправете се за последна проверка на пункта за багаж на изход Б.

Нямам повече време. Време е да напусна като жалък скапаняк. Взимам нещата си и се отправям към изход Б, в крайна сметка мога да се върна по всяко време нали?

**
След цялото закъснение на полета изобщо не очаквам, че ще видя лицето на Марк- най-добрият ми приятел. Жена му и малката му дъщеричка са с него, става ми гадно, че е трябвало да ме чакат толкова много време.

Познавам Марк още от забавачката, бяхме на една възраст, но той се оказа нещо като шибан вундеркинд и завърши по-рано училище и се премести тук. Беше ми упора дълго време и въпреки всичките ми приятели в Англия, можех да се доверя само на него. Нямам план, буквално имам само три чифта дрехи и парите за университета в кредитната карта която имам в себе си.

-Малик, закъсняваш както винаги- каза той ставайки от неудобно изглеждащата седалка, за да се здрависа с мен.

- Съжалявам, че се забавих, ако знаех че ще стане така нямаше да те карам да идваш.- казвам извинително .

-Е само два часа повече, нищо работа. Запознай се с Шарлот, приятелката ми и малката Моли.

Malik [Ziall]Where stories live. Discover now