Malik [Ziall]

Chapter 3

Събуждам се в болнична стая-моята стая. Миризмата на пестициди е оставила много спомени в главата ми. Не помня какво стана снощи. Всъщност дори не знам кой ден е и дали изобщо е ден. Това е наистина забавно, почти започвам да се смея, но тогава усещам болка в ребрата си. Да не би и сега да съм скачал от къщата ми? Нямам абсолютно никакви спомени, всичко е една голяма каша в главата ми. Чувам гласове и се обръщам към вратата, щорите са пуснати, но мога да разпозная сянки зад тях. Тихо чувам гласа на Уалия.

-О,Боже,аз съм виновна. Толкова много съжалявам, госпожо Хоран-тя плаче. Да не би да съм мъртъв? Днес съм невероятно забавен,духовете не усещат нищо умник.- Аз..просто,о Боже...

-Не си виновна мила, ела тук-чувам гласа на мама, насилвам се да стана, но рязка болка ме кара да легна обратно. Какво по дяволите ми се е случило?! Никога не е било, чак толкова лошо. Винаги знам, какво съм правил след като се събудя.

-Маура...-това Зак ли е? Какво по дяволите прави той тук. Дали е замесен в това? Сигурно да, какво иначе ще прави тук...

-Зак, имаш ли нещо общо с това?-пита мама.

-Не, наистина, аз сега разбрах...И веднага дойдох.

Стоя и слушам плача на Уалия, опитите на мама и Зак да я успокоят още дълго време, не мога да заспя, защото се чувствам виновен зареди момичето, което седи и плаче отвън. След около час, когато вече се чуват само хлипания докторът решава да дойде. Изглежда изненадан от това, че съм буден.

-Хорън, това е за теб.-той ми подава метална табелка с моето име на нея.

-Много забавно, Конър.-казвам, но гласът ми е по-дрезгав от обикновено.

-Найл,какво се опитваш да направиш? Да съсипеш майка си? Да накараш приятелката си да плаче с часове?

-Тя не ми е приятелка...

-Това не е от значение. В рамките на седмица и половина си тук за седми път. Направих една статистика за теб. Преди две години беше същото положение в което си сега, по време на тези две години почти нямаше случаи в които да идваш тук, освен един-два пъти в месеца, а сега отново се започва. Какво беше различното през тези две години?-той ме пита, а аз не мисля да му отговоря. След около десет минути в тишина той въздъхва.-Ще те пратя при един психолог, надявам се да ти помогне. И помисли какво причиняваш на хората които те обичат. Колкото до табелката ако те видя до края на месеца туй отново, ще я закача на вратата.-казва по най-драматичния начин и излиза. След като излиза,влиза Зак.