Malik [Ziall]

Chapter 14

Зейн

-Ти си решил какво?-Марк изплю кафето си обратно в чашата, а Моли започна на му се смее.

-Реших да се върна в Англия и да оправя нещата.

-Ти биполярен ли си или какво? Зейн та ти беше с момиче вчера, мислех че..

-Обичам го.-казвам без да се замисля.

Трябваше да направя най-голямата глупост в живота си, за да разбера, че го обичам. В момента го наранявах, както него така и себе си.

Ти не заслужаваш любов.

Но Найл заслужава, а аз съм скапан боклук, който не знае какво иска в крайна сметка. Но знам, че го обичам и ще направя всичко възможно за да го разбере и той.

Найл

Мислите ми се връщаха към Зейн отново и отново. Имаше нощи в които не можех да спя, тогава звънях на Евън или го карах да дойде и да ме взима от нас и караше по самотните улици. Мразех се, дадох си дума, че това ще спре. Мислите ми за Зейн, но те просто са по-силни от мен и волята ми. Не знам какви точно са отношенията ни с Евън , бяха минали само няколко дни от разговора ни, буквално бяхме по средата. Не знам на какво, но бяхме там и положението е добре, не искам да бързам.

-Пак мислиш за него нали?- попита Евън а аз не осъзнах кога се бях загледал през прозореца. Буквално гледах без да виждам, погледа ми блуждаеше между размазващите се фигури на пътя. Не исках да отговоря, заради себе си, всичко беше прекалено шибано. Аз бях прецакан и си мислех, че всичко ще е толкова лесно.

-Какво не ми е наред Евън?- питам без да го поглеждам. Усещам погледа му върху себе си, за секунда след това връща погледа си на пътя. Поглеждам към него, когато не получавам отговор.

-Ще те измъкнем от дупката, обещавам.

На следваща сутрин се събуждам в стаята на Евън, мястото до мен е все още топло и мирише на Евън, което значи, че скоро е бил тук. Не искам да ставам, ако стана ще трябва да се изправя срещу реалността и срещу себе си. Мога да съм себе си, просто отново трябва да се върна в училище, да започна да играя футбол... Ами да, трябва да се върна към това което правех преди!

Врата се отваря леко и оттам влиза Евън.

-Съжалявам, не исках да те будя.-казва и поглежда земята.