Бях готова да заложа всичките си притежания, че корсета който Брияна ме накара да сложа е създаден от Светата инквизиция. Тоалетът ми се допълваше от панталонки, които едва успяваха да покрият малката Райли. Под скъпата ми — както би казала Съншайн, — mouní¹, два дантелени жартиера в черен цвят обгръщаха бедрата ми. Видът ми завършваха лачени токчета създадени от някоя ревнива жена, притежавала комплекс за малоценност.
[mouní - прев. гръцки означава женски полов орган]
Със заставането срещу огледалото зяпнах толкова широко, че зъболекарят ми би ми дал медал. Много пъти бях виждала Съншайн да пробва подобни дрехи в магазините, но никога не бях посмяла да избера някоя за себе си. Готиката ми харесваше както розови еднорози на пижама. Въпреки това не можех да я нарека стил за всекидневието.
Човек не може да си изкриви чак толкова душата.
- Изглеждаш чудесно! - увери ме Брияна.
Приближи се за да захване косата ми с черна шнола. По аксесоара се мъдреха малки фигурки на череп.
Изпитвах съмнение относно "чудесно". По-скоро бих използвала ужасяващо.
Приличах на актриса в много по-палав вариант на "50 shades grey". От онези които качват в интернет, за да може самотници пред екрана да... Схванахте идеята.
Издишах бавно и дълбоко, за да не налетя върху Брияна като ядрен снаряд над Херушима. Въображението ми започна да разиграва всевъзможни сцени: в някои Съншайн пееше на японски "I'm too sexy for my shirt" облечена със същите дрехи. В други Брияна се превръщаше в очертание с тебешир.
С всяка изминала минута раздразнението ми нарастваше. Ако можех да го изобразя като балон с хелий, то сега балонът трябваше да се носи над Бостън като дирижабъл.
Не мога да повярвам, че си го мислех, но исках просто да се прибера в общежитието. Щях да се натъпча с висококалоричните чипсове, останали от последната ни кино вечер със Съншайн. Накрая щях да настроя чакрите си на вълна "как да проспя лекцията на професор Уилис", както правех всяка сряда вечер преди да се хвърля в леглото.
Не страдах от еротичната фантазия да покажа тялото си в клуб за отдадени фенове на Брам Стокър. Това повече звучеше като работа за Брейлоу.
Дали изобщо нещо от това щеше да се случи, ако бях взела пропуска си?
- Вземи - в протегнатата си длан държеше чифт кожени ръкавици.
YOU ARE READING
Bad romance
Romance•𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐩𝐥𝐚𝐜𝐞 𝐰𝐢𝐧𝐧𝐞𝐫 𝐢𝐧 𝐓𝐞𝐞𝐧 𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 𝐖𝐀𝐓𝐓𝐘𝐒 𝐒𝐔𝐌𝐌𝐄𝐑 𝐀𝐖𝐀𝐑𝐃𝐒 𝟐𝟎𝟏𝟔• Никой не би могъл да предположи, че един забравен пропуск за клуб ще вкара Райли Фрейс в толкова неприятности за отрицателно кратко в...