Bad romance

Ch.9-Свинете живеят в кочина

"Една жена винаги има какво още да покаже."

Сант Анел
______________________________

Престъпих прага на стаята и затворих вратата,само за да се озова пред величествено легло с черен балдахин от коприна. Определено това ме изненада. Аш не ми изглеждаше като някакъв любител на екстревагантното и елегантното,но явно да ме изненадва беше неговата силна страна. Прибрах падналото си на пода чене и огледах по-внимателно стаята. Не беше много голяма,а осветлението бе минимално. Меко. Лампите бяха вградени в черен таван и бяха с малко волтове. Процентите също бяха намалени,бях убедена в това. Пристъпих по-навътре и заобиколих застланото легло. Изглеждаше като късче облак,върху което легнеш ли,няма да искаш да станеш. Въздъхнах и потърсих с очи дрехите си за след душа,който бе споменал. Изписках. Открих ги да стоят върху ръба от другата страна на леглото - ето защо не ги бях намерила още. Кожа. Колани. И нищо повече. Тънка рокля от лъскава кожа,с гол гръб и липса на всякаква задна част. Колани напряко и един по протежение на гръбначния стълб,чак до началото на задните части. Поставих ръка пред очите си и си наложих да дишам. Щях да го убия. Аш беше истински извратена твар,която заслужаваше да й забия вилица в окото. Но ако мислех по този начин,скоро аз щях да стана същата откачалка. Наложих си да сваля треперещата си от ярост ръка и да поема роклята за да я разгледам. Ръката ми бавно се насочи към оскъдната кожа и я улови между пръстите си,притегляйки я към изумения ми поглед. Това не беше дреха. Това беше някаква извратенящина. Оставих роклята и я избутах от ръба,зарязвайки я на пода.
Не исках да съсипвам изяществото на жилището. Не бях чак толкова ужасна. Съблякох набързо дънките си и якето си,а останалите - направо останаха още не свалени,докато влизах в малката,но уютна, баня с врата до леглото. Без много да му мисля завъртях кранчето почти изцяло към топлата вода и прокарах пръсти през заплетената си и мръсна коса. Горещината се просмука в костите ми,замествайки смразяващия студ. Устните ми трепереха от комбинацията на ледено-студена кожа с гореща вода. Скоро цялата баня се изпълни с пара и плочките се превърнаха в матирани от миниатютни капчици килимчета. Някак меки и приканващи те да прокараш пръст през тях. Като малка пишех името си,само за да го изчистя яростно с длан секунда по-късно. Нямам представа защо,но от окото ми се спусна солена сълза. Намръщено я размазах с длан и взех неотваряната тубичка с шампоан. Изстисках малко върху ръката си и я превърнах в пияна,смесвайки я със съвсем малко вода. Миришеше хубаво. Сместа разнесох в корените,а остатъка размих по крайщата. Процедурата беше една и съща всеки път. Живота ми беше една голяма каша,а аз дори не променях начина по който миех косата си. Подпрях чело върху замъглената врата и издишах тежко. Дробовете ми се изпразниха,но аз издишах още веднъж. Почуствах,че се задушавам,но същевременно с това изглеждах идеална. Като куклите Барби.