Bad romance

Ch.34 - Болката от истината

"Болката от лъжата е по-силна от всяко отхвърляне,защото при нея сме признали чувствата си,а сега опитваме да залъжем сърцето си,че е било илюзия,докато истината е пред очите ни."

Сант Анел
______________________________
Ръцете ме сърбяха да му ударя и някое друго круше,колкото да му го върна,но си наложих да стоя като мирно,но бясно момиче.

-Защо го направи? - присвих очи,изучавайки реакциите му.

Аш се пресегна и взе някаква спринцовка. Кръвта ми спря да се движи в кръвностните съдове и сърцето ми замря в гърдите. После той я остави зад себе си,в шкафа с останалите прибори. Усмихна се странично когато видя колко сковано сбях застанала. Добре,че не знаеше,че не дишах. Щеше да ме скъса от подигравки.

-Колко пъти съм ти казвал,че не бих те наранил? - главата му се наклони на една страна и аз направих същото.

Усмивката му стана още по-голяма,по-искряща. Съвсем като истинска.

-Вече го направи веднъж. - посочих бузата си и страни от окото. - Сега да се върнем на важния въпрос. Защо го направи?

Изгарях от желание да разбера отговора на този въпрос и щях да го повтарям цяла вечност,докато не получех подобаващ ответен отговор.

-Защото исках. - обясни простичко.

Изсмях се на подбора му на думи. Не каза нищо,но и същевременно каза повече от всеки.

-Същия си. Само ми е любопитно,какво се е случило с Вера? - кръстосах крака извън леглото.

Аш смръщи вежди и избута бялата си коса назад. Показалеца му потупваше пистолета в кобура му,докато изперакалият му мозък мислеше следващата си атака срещу моя.

-Какво имаш предвид?

Умно измъкване,но при мен не работеше.

-Не прилича на себе си. Всички тези нормални дрехи и то в синьо... - завъртах китката си,за да отпусна тежеста в рамото си.

Кой знае колко грубо съм била поставена върху леглото.

-Това е истинската й същност. - отговори. -Вероника мразеше идеята с клуба,но аз се нуждаех от пари за да разработим прототипа. Предполагам,Трой ти е казал цялата история.

Очите му се насочиха към стената и отбягнаха повторна среща с лицето ми. По-открито игнориране нямаше. Раздразнено изцъках с език и скочих на пода. Черепа ми щеше да се пръсне от силната болка,която сякаш го изпълваше отвътре,но продължих да стоя права.