Bad romance

Ch.26 - Ще стрелям!

След случилото се снощи,не бях сигурна дали на другия ден щях да видя Бри на работа. Все пак парите,които я бях видяла да брои изглеждаха доста повече от която и да е заплата на сервитьорка. На дригия ден повреме на лекцията на професор Кейси имах устен изпит,за който бях забравила. Поредната слаба оценка. Нещо,което нямаше да споделя с майка ми когато дойдеше време да й позвъня отново.

Клуба работеше когато пристигнах. Този път вече имах цел. Бях си наумила какво искам и може би щях да опитам да достигна до него. Прескочих бара и потърсих Бри с очи. Масите бяха започнали да се пълнят,Бул все така изглеждаше като безчувствена скала до входа,а момичетата във висящите клетки танцуваха. ВИП зоната беше празна и осветлението там бе напълно спряно. Вероятно причината беше убийството на Лилит.

-Здравей! - поздрави ме познатата ми брюнетка с червено червило.

Усмихнах се за да й вдъхна малко утеха. Надявах се да й помогна.

-Здравей Бри! От колко време си тук? - попитах я и се подпрях на мивката.

Кърпата се откачи от закачалката и падна върху главата ми. Засмях се,но тя не отвърна на усмивката ми,нито се засмя с мен.

-Току що дойдох през задния вход. - каза монотонно.

Очите й прескачаха през чашите. Пръста й чертаеше кръг постоянно върху каменния бар,а езика й облизваше сухите й устни. Стрелнах се напред и поех ръцете й. Бяха студени.

-Бри,кой ти даде дрога? - погледнах  сериозно,зарязвайки всякакви преструвки.

Тя ме погледна изненадано,
след което се засмя жлъчно и отдръпна пръстите си от ръцете ми.

-Няма значение. - отметна косата си назад и протегна ръка към таблите. -Подай ми подноса,отивам да се преоблека.

Прехапах устна и я пуснах едва когато усетих металния вкус на кръвта. Това беше единствения начин да не се развикам и да не я фрасна заради глупавата й постъпка. Взех черния поднос и го поставих пред нея.

-Внимавай. - предупредих я.

Когато си на някакви вещества ставаш друг човек. Земята започва да става еластична в съзнанието ти и се чувстваш на друго ниво. Сякаш си над всички.

-Заплашваш ли ме? - повиши тон и ме погледна с високо вдигнати вежди.

Не исках да се бия с Бри. Харесвах я,а и имаше прекрасно лице. Щеше да е ужасно да й счупя нещо.