Bad romance

Chapter 7 - Потушен бунт

"Времето е съдия на постъпките...
или просто на търпението."

Сант Анел
_____________________________
Остатъка от деня мина бързо. Този след него мина по същия начин. Аш не се мерна в училищната собственост през нито един от часовете. Не виждах и мотора му да префучава през улицата. Работата явно бе минала и без мен.

-Аш никога не забравя неизгодни сделки,а за него ти си точно таква -Съншайн подхвърли душ-гела през банята.

Улових го в полет,точно на сантиметри от лицето си. Ужасно ме мързеше от началото на седмицата и още преживявах щетата от гледката на вътрешността в "Bad romance",за да си избръснех краката. Щяха да останат така до утре. Или в другиден. Когато и да се изкъпех отново.

-Какво мислиш?

Стреснато вдигнах поглед към белокосата си приятелка. Цветът на косата й ми напомняше на този на Аш и се принудих да отместя поглед.

-Колко ме мързи да прокарам самобръсначка през краката си. -отбелязах унесено.

Водата бе започнала да става по-студена и набързо измих шампоана и душ-гела от тялото си.

-Днес ли щеше да ходиш при брат си? -прозя се Съншайн и извъртя кранчето,спирайки душа.

Белите плочки и без друго ме караха да се чувствам открита,така че в мига в който тя тръгна към хавлията си аз също спрях душа и я последвах. Обвих се в меката памучна кърпа и попих капките по лицето си.

-Да.

Ествествения кафяв цвят на очите й ми харесваше много повече от червените й лещи. Тихо въздъхнах примирено и й посочих да се връщаме в стаята. Тя затананика някаква странна мелодия,което не бе присъща за нейна черта. Въпреки това се въздържах от коментар.

Ето - бе минала средата на третия ден от сблъсъка ми с Аш в коридора на университета,а от него нямаше и следа. Само напразни приказки,това беше той. Един никаквец с голяма уста. Качих се в блока,който Никалъс ми беше обяснил и дори ми бе пратил по съобщения с координатите. Като че Бостън бе толкова голям. Изкачих се до втория етаж и стиснах по-здраво чашата на кафето си,докато се навеждах да извадя ключа под изтривалката. Надявах се брат ми да не бе забравил за срещата ни днес,защото се нуждаех от бързия му интернет и професионалния му лаптоп. В общежитието нямаше обхват,а майка ни беше събрала пари само за един лаптоп. Все пак парите още не бяха започнали да растът по дървета за да можеше семейство Фрейс да се наричахме спокойно "богати". Пъхнах ключа в ключалката и завъртях. Натиснах бравата и смръщих вежди при вида на двата чифта обувки. Повдигнах рамене и продължих навътре,захвърляйки свойте до тях. Допих каймака на латето си и оставих кутията за цигари на масата. Положих задник на страхотния,удобен диван. Какъв късмет,че с брат ми държахме вещите си на едни и същи места. Пресегнах се без да ставам и взех дистанционното от перваза на прозореца. Понечих да включа телевизора,когато тежки стонове и удар на предмет върху пода ме накара да спра насред движението. Внимателно поставих кафето на масата до кутията. Направих същото и с дистанционното,ослушвайки се. Имаше нещо нередно в цялата ситуация. Скочих на крака и заобиколих меката мебел. Чорапите не омекотиха стъпването ми по пода,ала когато отворих вратата Ник и някакъв непознат продължаваха да се целуват в леглото.