-Десетка купа.
Изпуфтях и хвърлих картите си на масата.
-Искам реванш. - заявих ожесточено потупвайки бедрото си с длан.
Съншайн спеше на дивана,докато двамата с Рекс чакахме Аш да се пробере. Минаваше два и половина през нощта и притеснението ми се трупаше като отрицателен заряд,който скоро щеше да стане достатъчен,че да изхвърча от стаята и да яхна мотора на Аш,насочвайки се към Балтимор. Вече три часа редяхме пасианси,залагахме вещи,които не бяха наши и ги трупахме на масата.
-Ще го върна по местата им и ще дойда за последен кент. - съобщихих и oтлепих задника си от канапето,напълних шепите си с вещите и започнах да ги подреждам в апартамента по местата им.
Малкия часовник се настани удобно на камината,ръкохватката за горещите тенджери на кукичката до микровълновата и скоро върнах по местата им всички останали предмети.
Когато приключих се върнах на канапето и взех раздадените ми от Рекс карти.-Защо ти казват Ти Рекс? - попитах,докато се оглеждах за някоя повтаряща се карта.
Кента беше лесна и добра за разсейване игра. А Рекс беше идеалния опонент - безпощаден и настървен за победа.
-Защото когато Аш ме откри,мачках коли с багер. Той ме попита: "На Ти Рекс ли се правиш там горе?" ,а аз отвърнах: "Да." - направи гласа си като този на Аш,когато бяха неговите думи,като по този начин ми напомни колко много ми липсваше и колко силно исках да е добре.
Не можех да повярвам,но се тревожех за него повече,отколкото за Ник. Неочаквано се чу шум от натискане на брава и докато се усетя захвърлях картите,тичайки към входа. Чорапите ми се плъзгаха по гладките плочки и едва не се забих в Аш,но той ме улови и ме спря на време. Очите ми трескаво затърсиха отговора в неговите,устните ми се отвориха за да си набавя достатъчно кислород. Чувствах стомаха си свит ба топка.
-Как мина? Къде е Ник? - обстрелях го с въпроси.
До мен се приближи Рекс,който също безмълвно го питаше какво се е случило. Лицето на Аш се сгърчи и той ме погледна тъжно. Извинение. Отдръпнах се крачка назад. Почувствах се замаяна.
-Мъртъв ли е? - гърлото ми задращи,като че бях глътнала цяла шепа железни стърготини и сега се опитвах да говоря през тях.
BẠN ĐANG ĐỌC
Bad romance
Lãng mạn•𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐩𝐥𝐚𝐜𝐞 𝐰𝐢𝐧𝐧𝐞𝐫 𝐢𝐧 𝐓𝐞𝐞𝐧 𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 𝐖𝐀𝐓𝐓𝐘𝐒 𝐒𝐔𝐌𝐌𝐄𝐑 𝐀𝐖𝐀𝐑𝐃𝐒 𝟐𝟎𝟏𝟔• Никой не би могъл да предположи, че един забравен пропуск за клуб ще вкара Райли Фрейс в толкова неприятности за отрицателно кратко в...