Bad romance

Ch.17-Безрасъдството на новобранеца

-Твоят офис? - Вера се засмя гръмко на думите на Аш и положи ръка на бузата си. - Ще ме разплачеш от смях,скъпи !

Огледах лицето на мъжа до себе си за израз на видими емоции. Както и миналият път обаче,единствената такава беше стиснатата му като менгеме челюст.

-Напусни. -повтори командата и пристъпи напред,повеждайки ме със себе си.

Вера въздъхна театрално и преметна червената си, сплетена на рибена кост коса настрани.

-Добре. Но ако нараниш моето цветенце ще разбера. -след което грациозно напусна,взимайки някаква папка от бюрото със себе си.

Трябваше да чуем завъртането на бравата,за да може Аш да ме пусне. Посегнах да го ударя с коляно в стомаха,но той ловко отсъпи настрани и се понесе към алкохола на мини бара. Взе полу-празната бутилка уиски и напълни стъклената чаша до нея с прогарящата гърлото течност. Обърна се и вдигна тост във въздуха,изпивайки я почти от първата глътка. Веждите му се смръщиха и той седна направо върху черното бюро насредата на офиса. Малка трапчинка се настани на дясната му буза,докато замислено гледаше стената.

-От къде познаваш Трой Невънс?

Скръстих ръце пред гърдите си и опрях хълбук на пилона до мен. Да,насред офиса имаше пилон. По-плашещи за мен бяха куките по тавана.

-Няма да говориш с мен? О,това е лошо Райли! - изцъка с език. - Пак ли искаш да те накажа за непокорството ти?

Когато дори не погледнах в негова посока,а продължих да се взирам в матираната брава,негодника стана от мястото си и прокара част от чашата по устните ми. Миришеше силно на уиски и нямаше как да не забележа,че не бе сложил нито едно кубче лед.

-Ще ти споделя нещо,за да ми кажеш какво трябва да бъде и как да го тълкувам. - започна със загадъчен и нисък тон. - Когато те видях да минаваш зад клуба исках да спя с теб и да те захвърля. После се сетих,че Вероника ще иска разни неща от мен поради безхаберничеството на което твърди,че се отдавам и реших да те взема за сервитьорка. Щях да използвам главата й като баскетболна топка когато разбрах,че те е взела на мястото на онзи нещастник на бара,а сега всеки път когато те виждам в каша ми идва да те просна на леглото си и да те завържа,след което да те накажа,че си толкова немирна.

С всяка следваща дума усещах сърцето си все по-дълбоко в гърлото. Биеше сякаш ме гонеше самият Сатана и искаше да изтръгне гръдния ми кош. Да излети в космоса и никога повече да не се върне,далеч от Аш,от Вера и от всички. Но после му сложих юзди и се оттласнах настрани. Пристъпих към вратата и странно, но Аш не ме спря.