The Most Beautiful Moment In My Life

Interview

След съобщената ми,, добра " новина всички се срина. Плановете ми отидоха подяволите. Не можеше ли просто да забравят за мен? Не, точно когато имам планове те трябва да съсипят всичко. Защо ли? Защото трябва да ми е гадно. Тъй като не приличам на тяхната перфектна дъщеря трябва да страдам.

Издишах шумно и се приготвих да си тръгвам. Взех си нещата и се запътих към асансьора.

-Госпожице, чакайте. Чакайте.-чух познатия глас на Хана зад себе си и се обърнах.

-Какво има?

-Имате още едно интервю. В последния момент се съгласиха.-каза задъхано и ми подаде папката.

-Как така?-погледна с недоумение и разгледах документите. Ужас това интервю ми трябва! Прокарах ръка през косата си и вдигнах глава към Хана. -Защо не ми каза по рано? Сега трябва да отменя плановете си?-повиших тон и и връчих папката.

-Съжалявам, преди малко ми съобщиха. Господин Уилсън ви чака в офиса си.-наведе поглед и едва чувах гласът и. Винаги така ставаше, когато и се развикам.

-Защо в офиса си? Дори няма да си направи труда да дойде до тук?-ядосах се и тръгнах към въпросния господин.

Ще го науча аз! Какво дори няма да си направи труда да дойде? Аз ли трябва да го търся? Винаги съм мразила такива копелета. Само защото са богати на значи, че могат да се държат, както си искат. Стиснах юмруци и кокалчетата на ръцете ми побеляха. Натиснах газта и паркирах през огромната лъскава сграда. Поех си дълбоко въздух и тръгнах към целта си. Това че съм журналист не значи, че съм по малко човек.

Качих се в асансьора и натиснах копчето за последния етаж. Зачаках със скръстени ръце докато потропвах с крак. Вратите се отвориха и тръгнах към офиса пред себе си.

-Не може да влезете директора има среща.-спря ме една блондинка с дълги крака и фалшива усмивка. -Изчакайте тук. Като се освободи ще ви повикам.

Унемях след като ми посочи къде да седна. Не стига, че се съгласи в посещения момент, че трябваше да идвам до тук, но и ще чакам! Уоооу каква наглост. Седнах и зачаках. Вперих поглед напред в очакване да видя възрастния нагъл директор.

..................

Погледнах към часовника и установих, че чакам вече от 30 минути. Търпението ми беше на предела си и ако не се покаже всеки момент ще го удоша. После ако ще и затвора да вляза. Не ми пука поне ще изтърва прословутата сватба. Подсмихнах се и вратата се отвори. От там излезе възрастен мъж и ми се усмихна преди да се качи в асансьора.