The Most Beautiful Moment In My Life

Red or white

Когато мислиш за даден човек,някак си успяваш да изолираш останалите. Мислите ти прехвърчат заедно с времето. Някакси успяват да преминат през всички дни и възможности до момента. Впечатляващо е на какво е способен умът ни,когато го тревожи нещо. А моят,....моят определено премисляше всяка вероятност и как ,по дяволите стигнах до тук.
Странно е,как един човек влиза в живота ти, неканен, и го превзема из основи. Като зъл маг завладяващ своята нова крепост. Не знаех дали Дейвид Уилсън бе зъл маг или просто човек с много пари и скучен живот,но едно е сигурно. Колкото е невероятен, толкова е потаен. Не знаех нищо за него,въпреки проклетото интервю. Има толкова много въпросителни около този мъж и нито един отговор. Вярно,бе споделил възможността чичо му да е престъпник,но все пак не се връзваше.
Що за семейна омраза е способна на такова нещо? Унищожаването на нечии живот със сигурност не е малко нещо,а от мен се искаше точно това. Защо? Какво толкова крие този човек? Нима семейната вражда е толкова голяма? И какво се очакваше да открия?
Купища и купища въпроси заливаха съзнанието ми през остатъка от вечерта. Не можех да мисля за нищо друго. И все пак не стигнах до никъде.
Имаше толкова много неща които исках да разбера,което означава че трябва да се разровя доста надълбоко. Да стигна до края .

След цяла вечност на размисли и въртене в леглото,реших. Ще разбера какво крие от мен,каквото и да ми струва.

В понеделник сутрин имах чувството,че някой ме е прегазил с багер. Което се дължеше на очевидната загуба на сън и прекаленото количество кафе в организма ми. Надявах се връщането ми на работа да ме накара да мисля за нещо друго.
Навлизане Хана ме спря давайки ми графика за тази седмица и обяснявайки ми за нещо изключително мило и неочаквано . Нямам никаква представа за какво ми говори.

Щом пристъпих прага на офиса си изведнъж всичко придоби смисъл. Закриващи купчината с работа на бюрото ми ,два огромни и напълно различни букета изпълваха пространството. Единият бе съчетание от бели и червени рози ,а другият изцяло направен от бели лилиуми.

Премигнах няколко пъти объркано виждайки и двете малки картички подавайки се и заплашвайки ме с написаното в тях. Беглата представа от кого може да е се прокрадна в главата ми връщайки ме там където бях сутринта. Искрените ми надежди ,че е се изпарил  заминаха в кофата за боклук. Което ме наведе на мисълта......защо целият уикенд не ме потърси,а чак сега?