The Most Beautiful Moment In My Life

Let's make a deal

През главата ми минаваха хиляди начини да го убия. Имах чувството, че ми се моли да го направя. Наглата му усмивка стана още по голяма виждайки раздразнението ми. На този човек му доставяше удоволствие да ме дразни. Лепнах си една усмивка и започнах така все едно нищо не се е случило.

-Къде ще проведем интервюто?-изражението му ми подсказваше, че се забавлява и то много, но няма да му го позволя. Не и на мой гръб.

-Не знам. Вие сте със социалния живот. Предполагах, че имате нещо предвид.-туше. Този човек ми лазеше по нервите. Опитите му да изкара извън релси бяха повече от сполучливи, но аз съм професионалист. Ще се усмихвам въпреки всичко. -Или професионалните ви умения не са достатъчни и не сте се сетили.

Вдишай. Издишай. Повтарях си го като мантра надявайки се да сработи.

-Разбира се, че знам къде да ви заведа.-казах гордо и тръгнах към изхода. -Идвате ли?-обърнах се и повдигнах въпросително вежди тъй като не чувах стъпки зад себе си.

Не получих отговор вместо това просто застана до мен и направи жест да продължа. Вървях възможно най-бързо и далеч от този човек. Самото му излъчване ме дразнеше. Насочих се към колата си, когато Господин Нахакан Задник спря. Сега пък какво? Въздъхнах и се обърнах.

-Някакъв проблем ли има?-попитах по възможно най-милия начин усмихвайки се.

-Всъщност да. С какво възнамерявате да пътуваме?-отвърна съвсем сериозно. Как така с какво? Този да не реши, че със самолет ще го водя?

-Ако не сте забеляза ли ето там е автомобилът ми и смятам да отидем с него.-обясних стискайки чантата си с ръце. Само да каже и думичка за колата ми и ще го убия.

-Искате да ходим където и да било с това?!-попита невярващо сочейки колата ми. -По добре да тръгнем пеша не искам да свърша забит в някое дърво.-продължи след което се обърна и закрачи в другата посока.

Захапах бузата си в опит да спра идващото, но просто не издържах. Търпенито ми си има граница, а той я прекрачи отдавна.

-Ей, спрете. Къде тръгнах те?-извиках така че всички да не чуят. Изтичах и застанах точно пред арогантната му фигура. -Какво целите с поведението си? Защото ако искате да ме ядосате, то определено постигнах те успех.-изсумтях.

-Аз ли какво целя? Вие се опитвате да ме убието като искате да тръгна с онази.-отвърна сухо. Дори не ме гледаше докато говори. Що за наглост?