Нормален живот, работа, гаден шеф и едно съдбоносно интервю. Сватба. Интерес. Изненада. Бягство. Желание. Страст. Едно забранено чувство... А именно любов.
...............
Гледах със страхопочитание гледката пред себе си. Човекът, когото нарекох бе...
Гадно бръмчене се намести в главата ми. Замърдах лениво с ръка и натиснах върху нещо. Явно не беше часовника затова продължих да опитвам. Мамицата му къде е този проклет часовник? Вдигнах глава от меката възглавница и се огледах. Хванах дрънчащото нещо и го запратих в стената. Удари се и се разби на парчета. Поздравих се за точния удар и станах с пуфтене. Още един ден от седмицата и още проблеми. Как ми се иска да заспа и да ме събудят някъде след година може би две.
Затръшнах вратата на банята след себе си и застанах пред мивката. Вдигнах глава към огледалото и премигнах няколко пъти. Червени очи. Сухи устни. Бледо лице и торбички под очите. Това не бях аз! Измих лицето си със студена вода, за да ми дойде мозъка поне малко. Не трябва да пия повече през седмицата. Поклатих глава. Всъщност не трябва да се доближавам до алкохол в близката година.
Излязох от банята и се отправих към гардероба си. Издишах шумно и затърсих нещо прилично. След дълго ровене открих нещо което ми хвана окото. Избрах си това:
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
Прибрах косата си на плитка и се заех с грима си. Не съм от хората които прекаляват, но ми харесва да изглеждам добре. А и ми се налага. Взех ключовете на колата си и потеглих към така познатата сграда. Включих радиото и го увеличих. Докато шофирах си пеех и потропвах с пръсти. С периферното си зрение забелязах нещо странно в отсрещната кола. Обърнах се и се опулих. Някакъв откачалник ми махаше и пращаше целувки. Сбърчих вежди и за малко да повърна. Е добре пък изпросиси го. Отворих прозореца, показах му среден пръст и извиках с цяло гърло...,, Само в мечтите ти, нещастник "
Дадох газ и го изпреварих набързо. Лицето му когато ме чу какво му казах беше безценно. Поздравих се мислено за стореното и слязох от колата подсвирквайки си. Днешният ден може би нямаше да бъде толкова лош.
