The Most Beautiful Moment In My Life

Never

Притичах навън и спрях едно такси. Казах адреса и тупнах на седалката. Това което искаше от мен бе просто непосилно. Та аз харесвам този човек. Той е най-добрият кандидат за президент, който някога сме имали. А той иска да го проуча и то изцяло?! В този човек със сигурност има нещо сбъркано. Кой ще иска да проучват чичо му?? Това е нелепо и отвратително. Няма да го направя, дори и да ме уволнят.

Поклатих глава и влязох в така познатата ми сграда. Разбрах се с човек от персонала да вземе колата ми, затова имам възможност да продължа с работата си. Вратите на асансьора се отвориха и влязох. Натиснах копчето подпирайки се на стената. Разтърках слепоочията си отпускайки се назад. Благодарение на Господин Задник главоболието ми се бе завърнало с всичка сила.

Вратите се отвориха и закрачих към офиса си. За мое щастие нямаше много за вършене и успях да приключа сравнително рано. Взех си работа за вкъщи и се насочих към паркинга. Добре, че служителите тук за лоялни.

Настаних се и се насочих към апартамента си. Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта правейки път на тъмнината. И нощния живот. Свалих прозореца си и надух музиката. Трябва да благодаря на Рейчъл за микса,който ми направи. Невероятен е.

Паркирах пред любимия си бар и се насочих към входа. Освен,че е хит ,тук продават и най-добрият алкохол. Поздравих охраната и се вмъкнах възможно най-бързо. Мириса на цигари,пот и много снесени парфюми се удари право в лицето ми. Разтърсих глава и се насочих към бара. Щом видях така признатия ми гръб се затичах. Скочих върху него и го ухапах.

-Това пък за какво беше?-развика се Никълъс и няколко човека се обърнаха към нас. Усмихнах се и слязох от гърба му. -Луда жена.

- Може да съм луда,но ме обичаш.-натъртих сядайки до него. Помахах и Саймън дойде при нас. - 10 шота и една голяма водка. Бързо.-добавих все още с усмивка на лице.

-По бавно.Така ще се отрежеш преди да е започнала нощта.-обясни вадейки една по една малките чашки.

Саймън е мой приятел от университета. По това време все още не бях свикнала да пия и следователно си изповръщах червата. Рейчъл я нямаше и той ми помогна. Така се запознахме и от тогава до сега ме търпи. Какво чудо?!

-Знам. Точно това целя. Денят ми бе ужасен и искам да го забравя . Така че давай насам.-потрих ръце и грабнах първия. Изпих го и потърках слепоочията си.