The Most Beautiful Moment In My Life

Pledge

Животът е поредица от събития свързани помежду си със здрава връзка,която от своя страна показва миналото ни и как сме стигнали до тук. Събитията от своя страна обикновено са свързани с хората,които ни заобикалят,или в моят случай точно с един определен човек. Този човек без да си прави труда бе станал повратна точка в живота ми. Нямаше я вече цялостната нишка. Сега имаше само преди него и след него. Самата мисъл за момента,когато всичко ще приключи ме радваше и ужасяваше едновременно. Радост,защото най-сетне животът ми щеше да се върне към нормалното. И ужас,защото част от мен знаеше,че няма да бъде нормално. Никога вече. Не и както преди.
Вдигнах вече полупразната бутилка и я допрях до устните си. Горчивата течност се изля в гърлото ми и успя да ме стопли макар и за кратко. Не съм от онези постоянно наливащи се хора,но не отричам,че мога да пия.

Преди време майка ми сподели,че пия като мъж. Това трябваше да бъде обида,но от нейната уста ми прозвуча като комплимент. Най-добрият,който някога съм получавала от нея.

И все пак имаше неща ,които не харесвах. Например водка. Мразя водка,това е единственият алкохол,от който ми се огъват краката. Но въпреки това,ето ме с бутилка в ръка. Седя в колата си пред огромната му къща и се наливам с водка. Как стигнах до тук? И аз не знам. В единият момент седях в тоалетната с най-добрият си приятел,а в следващия съм тук. Почти пияна и много объркана. И най-малката представа за това какво точно исках да направя се бе изпарила от съзнанието ми. Последният път,когато бях така отново стоях пред къщата му.

Телефонът ми вибрираше през цялото време. Получих различни съобщения и от Рейчъл и от Саймън,но нищо от Ник. Защо само той не ми пише или звънни? Защото съм лоша приятелка и си мисля за греховните устни на шибания Дейвид? Или защото знае къде съм и няма смисъл да се тревожи? Мислите ми бяха повече от объркани.

По някое време на нощта здравия ми разум реши да се покаже. Или поне това което бе останало от него.

Запалих колата и тръгнах към апартамента си. Шофирането ми не бе никак лошо като се има предвид колко изпих и че за малко да се блъсна в едно дърво.
Успях да стигна до леглото си без излишни произшествия и се строполих,без да мисля много. Преминах срещу тъмнината,чудейки се какво ли би станало ако не си бях тръгнала. Мислите ми постепенно избледняха и умората ме надви.