The Most Beautiful Moment In My Life

He thinks, I am a fucking prostitute

Грабнах чашата си с кафе тръгвайки обратно към офиса.

Вятърът бе значително по-силен днес карайки ме да настръхна. Докато вървях спомените от странната ми сутрин отново връхлетяха в ума ми. Какво изобщо си мислех?

Няколко часа по-рано:

-Няма да облека това.-викнах сочейки черното парче плат на леглото.

-Трябва да го облечеш. Довечера трябва задължително да те хареса иначе край.-отвърна ми все така хладнокръвно.

-Аз си имам дрехи. Защо не може да облека нещо мое?- попитах скрътвайки ръце. От близо петнадесет минути спорех с този човек и нямаше никаква промяна.

-Не го познаваш така както аз. Не може ли просто да ми се довериш?

-Как се очаква да ти вярвам след като ме караш да облека това парче плат,за да се видя с бъдещия президент? Все пак отивам по работа,а не на среща.-защитих се вече тропайки с крак.

Този човек или е глупак или просто цели да ме изнерви до краен предел.

-Именно отиваш по работа,която няма да я бъде ако не те хареса.-рече натъртвайки последната дума.

-Като журналист,а не като курва на повикване.-извиках.

-Значи си доста скъпо платена курва. Роклята струва повече от целият ти гардероб.-излая.

Чашата преля. Няма и поливин час ,от както се съгласих да работя за него,а вече ме обижда. Взех роклята и го замерих с нея. След което замахнах към лицето му. При удара лицето му се извъртя,а звукът отекна в стаята.

-Това,че се съгласих да работя за теб не значи,че можеш да ме обиждаш още по-малко да ме унижаваш.-изсъсках .

Край на ретроспекцията:

Влязох в офиса си отпивайки от кафето си. Огледах купчината недовършена работа и въздъхнах. Вярно,че не сме най-големите в бранша,но не мога да се оплача. Имам завидно количество работа.

Грабнах първото нещо,което ми хвана около и започнах да го прелиствам. По край началото на сезона работата винаги се увеличава поне двойно,което в друг случай ни ме радвало,но сега....сега след като се предполага,че работя на две места ми идва в повече.

Какво се предполага да сторя довечера?

Господин Контролиращ Маниак не каза нищо особено. След скандала ни сутринта повече не съм го виждала. Дори когато си тръгвах го нямаше. Нищо не разбирам. Кара ме да се хвърля на сляпо без дори да знам колко е дълбоко. Аз съм добър плувец,но вероятността да се удавя ме плаши.