The Most Beautiful Moment In My Life

Ha-ha-ha...very funny but you are faraway from the truth

Натиснах педала и отпраших към посочения адрес. Пуснах си музика и я увеличих докрай. Чувствам се по жива от всякога и определено няма търпение да го наритам. Този път няма правила. Няма шефове. Само аз и той. Ухилих се самодоволно и намалих щом влязох в лъскавата част на града.

Големите къщи и богатите им собственици. Господи,колко ги мразя! Имат всичко и си мислят,че с пари всеки ще им върви подир гъза. Е ,да ама не. Този път не позна. Щом намерих даденият ми номер паркирах пред входа. Излвзох и тръгнах към голямото стълбище. Главата ми се замая,но бързо се оправих и продължих да катеря стълбите.

Звъннах на звънеца и огледах мястото. Истински палат. Вратата се отвари и някакъв възрастен мъж повдигна вежди въпросително. По дяволите,нима сбърках къщата.

-Предполагам търсите господин Уилсън?!-поговори след известно време мъжът. Кимнах бавно и подпрях на стената ,за да не падна. -Заповядайте,можете да го изчакате в кабинета.-продължи правейки ми път да вляза. Усмихнах се и тръгнах след него.

Наложи ми се да подтичвам тъй като със сигурност щях да се загубя. Всичките тези стаи и коридори ме объркват. Изобщо някой ползва ли ги? Изведнъж възрастнят мъж спря,а на мен ми костваше големи усилия да не се забия в него.

-Настанете се удобно. Ако имате нужда от нещо ме повикай те.-обясни показвайки ми къде да седна. Благодарих му и изчаках да излезе. Щом вратата се затвори зад него издишах и тупнах на кожения диван.

Кабинетът бе голям и страшно уютен. Всичко бе от тъмно дърво,а камината му придаваше истинска класа. Навсякъде около мен имаше книги само на един определен рафт седеше голямо острие. Изправих се,за да го огледам по добре. Със сигурност струва купища пари,както и всичко в този дом,но самото острие ми хвана окото. Изгледа така все едно някой го ползва. Поклатих глава и се засмях на тъпите си мисли. Едва ли знае изобщо за какво се ползва.

-Хареса ли си нещо?

Настръхнах чувайки го плъно зад мен. Сърцето ми заблъска като полудяло в гърдите. Обърнах бавно гледайки го надоумяващо.

-Призрак ли си?Защо не оповестяваш ,когато се появиш.-развиках се слагайки ръка на сърцето си.

-Първо,това е моята къща. Защо трябва да казвам каквото и да било,когато влизам в кабинета си? И второ,ти си тази която има много за обяснение.-отвърна сядайки на дивана.