Първият Паднал Ангел

х5х

 – Госта е тук - рече Джош. Седеше на вратата с обикновеното си безизразно лице. 

- Викни всички при килията му ... След малко идвам  – обърна се към приятеля си.

След като Джош затвори вратата , той се отправи към камината с бучащият в нея огън.От едно копче огъня изгасна. Той помести леко дървата и въглените ,като се показа ключалка. Той отвори  малка врата и от нея извади една кутия ,която остави до себе си. От малката врата се появи също и копринена калъфка. В копринената калъфка се пазеше ценно оръжие. Колт 001. Първият Колт в историята на оръжията. Пазен поколения наред , бил е използван въвъ войни, убивал е най - опасните престъпници. Използвал се в крайни и специални случай. Днес бе един от този случай.

                                                                                *****

Тя си седеше тихо в килията и се опитваше да поспи въпреки че знаеше че това няма да стане. Но за секунди нещо се промени. Тя го усети. Усети всичкото напрежение, всичката злоба във задушният въздух.Чуваше се шепот по коридора до нейната килия. Вниманието им бе насочено върху нещо... Някой. Сякаш смъртта наближаваше. Колко иронично...Тя заслужаваше да умре ,но е безсмъртна. Сега бе време за истинското мъчение.

- Къде е затворника? - попита Джош. Приятеля му огледа внимателно всяка килия. Всяка. Познаваше повечето затворници , но някой не говорят. 

- Зад тази врата , сър. - рече уважително един от пазачите. Бавно врата се открехна и петимата влязоха в тъмното помещение. Навсякъде имаше добре въоръжени пазачи. Имаше горе, долу в ъглите и точно до килията. В средата се прошмугна светлина от лампите и се разнесе из цялата стая. 

Тя се висеше на решетките като котка. Всички я загледаха. Загледаха движенията й. Грацията на хищна котка се отличаваше заради добре оформеното й тяло. ТЯ впи очи в гостите си. Слезе бавно, като хищник пред плячка. 

- Мога ли да ви помогна? - гласът й бе единственото в стаята.

- Но ти ... ти си ... - заекна объркано Джош - Момиче... 

- Ти си наемница – рече момичето в дясно от Джош. 

- Не съм ... Но съм убивала.

- Тогава какво си ? - рече момчето в ляво от Джош. 

- Не знам...

- Тя е ловец на глави - каза отсечено момчето най - напред.

- Значи пазим ловец на глави така ли ? - попита момичето в дясно от Джош. 

- Да , Ребека .

- Ребека ... Какво интересно име ... - започна затворничката. Въртеше сричките на името й. 

- Защо си тук ? - попита Ребека. 

- Не мога да се измъкна през решетките иначе вече да ме няма. 

- Не питам защо те пратиха тук? 

- Не знам - каза тя с лека усмивка на лице.

- Коя си ти ?! 

- Не знам коя съм ...

- Казвай коя си !?

- Не знам как да ви го обясня...

- Бека остави я. Хайде ела - рече загрижено момчето стоящо до Джош.

- Не Люк...

- Люк. Инетерсно... Люк - сричките се въртяха на езика й. 

- Бека! - кресна Люк. 

- Люк защо не оставиш Бека да говори? Няма да я изям , не ям хора. 

- Люк ти си тук тя също. Нищо няма да стане . Спокойно - рече момичето до него.

- Бел страх ме е за нея разбираш ли ? - рече едвам доловимо той. 

- Бел да не идва от Изабел? - попита затворничката.

- Не ти трябва да знаеш ... - рече Люк. 

- Не можеш да защитаваш сестра си вечно и ти го знаеш.

- Но ти откъде... - зачудиха се и двамата.

- Ти на нас и знаеш имената ,но ние на теб не ти го знаем. Това не е честно. 

- Кой е казал ,че живота е справедлив ...

- Как се казваш? И не знам не е отговор. 

- Аз не играя игричките на другите. Те играят моите. 

- Добре тогава. Каква е играта? 

- Приближете се и ще ви кажа.

Разстоянието между тях се скъси до минимално. Можеше да го убие,но й беше интересно какво ще стане. 

- Името ми е тайна. Неузнаваема е - прошептя в ухото му тя.