Първият Паднал Ангел

х3х

Пукането на дърветата в огъня бе единственият шум в кабинета. Дъждът удряше яростно по прозореца. Ръката вече го болеше от толкова много документи. Той отпи малка глътка от бърбъна в чашата си. С всеки изминал подпис документите намаляваха,което бе единствената причина да продължи. И  също ,че това му беше работата. Сред всичките молби за приемане малко се открояваха. След всичко ,което е видял и преживял малко молби можеха да го заинтригуват. Молба след молба ... Толкова скучна работа. Някой прекъсна скучната му работа. Бе Джош. Принципно той му носеше всички молби. 

- Червените молби пристигнаха ... - рече отегчено Джош.

- Какво има ? От няколко дни си с тази физиономия...

- Искам нещо интересно да се случи. Да хубаво е всичко да е наред ,но ми е скучно ... Сигурно от три есеца не се е случвало нищо интересно . 

- Три месеца и четири дни , Джош. 

- Както винаги точен. 

- Добре дай ми молбите и ще ходим на вечеря и на стрелба с лък после. 

- Добре аз съм в кабинета или долу ...

Червените молби се озоваха на бюрото му , след което последва и затваряне на сравнително голямата дървена врата. Започна да преглежда молбите. В главата му единствено бе мисълта ,че земята се пълни със все по - психиасали същества... Но една молба го заинтригува. Наемен убиец със общо 281 жертви като доста от тях бяха най - злите престъпници и най - трудните за откриване па камо ли за убиване. Но бяха мъртви... Странното бе ,че нищо друго не пишеше. Нищо . Само жертвите и самоличностите им. Щом му пращат такава молба значи положението е сериозно. Искаше да види що за същество е. Молбата бе удобрена. И като по часовник Джош пристигна да вземе молбите и да ги изпрати. 

- Има една много интересна молба , която ти предлагам да видиш - рече той. 

- Ще го имам предвид... Вечеря?

- Да тръгваме. 

Стана от стола ,взе си палтото и тръгна с приятеля си. 

- Какво ще правиш с наемния убиец? - попита Джош бутайки огромна хапка салатаЦезар в устата си. 

- Нали искаше нещо интересно. Ето ти. 

- А другите какво ще кажат ? 

За миг той се замисли ,но бе поредната мимолетна мисъл летяща в съзнанието му. 

- Ще им дойде добре нещо ново. 

- Не си им казал нали. Ах как си знаех...

- Ще им кажа ... Когато трябва. 

- Добре , но ако после на мен се оплакваш да не кажеш ,че не съм те предупредил.

- Добре. Ако случайно някоя от стрелите ми те уцели да не кажеш ,че не съм те предупредил - с тези думи изплува и самодоволната му усмивка. За разлика от него на приятеля му не му беше чак толкова весело. 

- Не. Не искам да става като миналият път ,когато бях прав.

- Не обещавам нищо.