Първият Паднал Ангел

х10х

Рина не можеше да тича кой знае колко заради припадналият на рамото й Байрън. Подтичвайки леко, тя подмина залата откъдето се разнасяше смях, омраза и любов. Огромните порти я чакаха широко отворени. Навън бяла карета почиваше кротко и чакаше следващият си клиент. Един от прислугата, видял Рина със Байрън, й отвори вратата.

-Така става като прекалиш с шампанското- рече Рина с лека усмивка. Прислугата й се усмихна разбиращо.

-Накъде милейди- попита любезно той.

Рина му връчи поканата за бала както бе инструктирана. След секунди каретата потегли по калдъръма.

***

Минаваше полунощ. Рина седеше в трапезарията видимо изтощена. Киън и Люк гледаха замислено в празното пространство.

-Къде е Кас?- попита Киън с каменно изражение без емоция. Може би емоциите бяха твърде много, за да бъдат разчетени или са били скрити някъде надълбоко.

-Не знам. Плана ни беше аз да взема Байрън, а тя да се погрижи за демоните- думите едвам се откъсваха от устата на Рина. Не й харесваше фактът, че остави приятелката си да се оправя с два демона, а още повече не й харесваше това, че я няма никаква няколко часа.

-Къде може да е?...- въпроса без отговор висеше самотно в съзнанието на Люк.

Трясъкът на врата извади всички от транса, в който бяха потънали. Стъпки отекваха напрегнато в къщата и се приближаваха към стълбището над трапезарията. Стъпките отекваха глухо без следа от токчета. Тъмносин плат се влачеше из трапезарията. Кас тихо и кротко се запъти към стълбите сякаш сега се бе върнала от среща с приятели, а не от битка с демони. Погледна Киън, Люк и Рина застанали един до друг. Напрежението се струеше от тях на талази.

-Всичко наред ли е?- попита Кас уморено.

-Къде беше до сега?-отвърна на въпроса с въпрос Киън.

-Борех се с демони, а вие?- съвсем подигравателно подаде тя.

-Победили ги?- поинтересува се Люк.

-Не те ме убиха- сарказмът бе пропил в думите й -Разбира се, че ги победих. Сега, ако ме извините, ще се качвам, защото съм уморена.

Токчетата леко се полюшваха в едната й ръка, а с другата придържаше шала, който бе увила около раменете си, да не падне. Роклята бавно и глухо се влачеше по петите й.

                                                                                      ***

Със заключването на стаята си, Кас свали шала от раменете си. Прободна рана зееше от гърба й. Голяма река кръв се бе изляла върху роклята й. Преви се от болка и се облегна на вратата, докато не усети твърдият под под себе си. Болката от допира до хладното дърво се разля по гърба й. Събра сили и стана, като залиташе от време на време. Спъна се три пъти по пътя за банята. Загубата на кръв никак добре не й се отразяваше. Събаряйки всичко, тя извади аптечката за първа помощ, една кърпа и купа пълна с вода.

След часове чистене на раната, тя се отдаде на така коварния сън.