Първият Паднал Ангел

x11x

           

Кръв. Навсякъде имаше кръв. Разпростираше се на черния дървен под и обхващаше огромното бяло легло в средата на стаята. Кас немощно лежеше на студеният мраморен под на банята. От гърба й като река се спускаха сравнително големи ангелски криле. Но тези криле бяха различни. Черна перушина покриваше края на всяко крило, която избледняваше към сиво. Сивият цвят бе отстъпил малка част на искрящото бяло в ставите на крилете. Крилата изглеждаха величествено. Перушината им сияеше под лунната светлина процеждаща се от прозореца. Кръвта вече бе засъхнала по гърба й. Лявото й крило бе на път да падне. Държеше се на няколко тънки и чупливи кости. Нищо не можеше да се направи. В ума й се въртеше идеята да го превърже, но докоснеше ли го неописуемата болка пак се връщаше. Нямаше сили. Още докато пълзеше до банята силите й бавно се изцеждаха. Сега тя безпомощно лежеше и се мъчеше да измисли малко по-безболезнен план. Колкото и да мислеше най-добрият вариант бе да превърже крилото.

-Ще се справя с това...-простена тя и бавно се изправи. Седна на ъгъла на ваната и отвори аптечката. Бързо разгледа съдържанието й и извади бинта. Част от съзнанието й искаше да се откаже от тази идея, но тя продължи въпреки всичко. Едно докосване бе достатъчно да й докара отвратителната болка, която изпитваше от няколко часа. Разви бинта почти до края, а в очите й се четеше неизбежното. Болка. Прочисти леко раната ,сдържаща виковете си, и започна да увива като придържаше крилото да не падне. Болката се бе просмукала във всяка частица от нея. Постепенно болката леко се разтапяше  в душата й. Избледняваше на фона на кървавото море пред Кас.

Лека въздишка се откъсна от устата й като приключи с превързването на крилото. Застина за секунда хипнотизирана от аленият цвят на собствената й кръв. Личеше, че трябва да почисти тук. Крилата й бавно избледняваха като видение. След секунди бяха само спомен. Предпазливо стана от края на ваната и заобиколи локвата. Трябваше да вземе неща, че да може да почисти. Като перце стъпките й бяха нежни и тихи. Много тихи. Дългият коридор бе нашарен с еднакви врати. Вероятно стаи за гости или кой знае какво. Малка дървена вратичка изпъкваше сред големите врати. Бе последната точно в края на коридора. Кас бързо изприпка до нея и я отвори. Леко скърцане продъни коридора. Кас умствено се молеше никой да не я е чул. Взе каквото и трябваше и се отправи към стаята си.