Първият Паднал Ангел

х12х

Времето лекува. Лекува бавно. Особено без магия. Две седмици изминаха откакто раниха Кас.

Тя спеше заобиколена от мрак и тишина. Краищата на крилата леко се поддаваха от белите завивки покриващи гърба и краката й. Няколко от възглавниците бяха паднали на земята. Ръката й безцелно лежеше на ръба на леглото. Завесите спираха светлината от утрото да нахълта в стаята и да покаже реалността, която Кас старателно избягваше. Реалността я плашеше. Не искаше да види стаята си цялата в счупени вази и лампи. Цялата в кръв и бинтове. Сънят бе бягството й. Но не можеше да бяга вечно. И го знаеше.

Почукване на вратата я разсъни от полузаспалото й състояние. Както всяка сутрин когато Кас не бе на закуска, Рина идваше с чиния пълна с храна. И както всяка сутрин Рина настояваше до припадък. Кас бе излъгала, че е пипнала грип. Ужасен грип според нея.

-Хайде Кас отвори!-този път Рина бе по-настоятелна-Знам, че не спиш. Тревожа се.

Кас бе на ръба да си прибере крилата и да й отвори вратата, но в този момент тя чу как някой вика Рина по име.

-Госпожице Рина знаете, че няма да ви отвори. Спи като мечка през зимата-рече прислужницата на Кас. Бе я помолила да отпраща всеки, който я търси.

-Да знам...-рече тъжно Рина. Кас наистина искаше просто да поговори с нея, но не можеше. Пред вратата се чу как приятелката й оставя чинията на пода. Токчетата й отекваха в далечината на коридора докато не потънаха в тишината.

Крилата й потрепнаха бавно и болезнено. Тайната, която пазеше от много време в сърцето си, я убиваше по невъзможен начин. Не можеше да каже коя е или какво е сторила, че да заслужи това. Потуши бушуващите мисли в главата й. Не й се мислеше за това. Не й се мислеше за нищо. Сънят така и не идваше. Неспокойството витаеше във въздуха и пълнеше дробовете й. Завивките вече я задушаваха. Кас стана рязко и седна на ръба на леглото. Взе бинта, който се търкаляше на пода. Свали старата марля от ставата на крилото. Кислородът бе от части освежаващ за раната. Малка част от нея бе зараснала. Но бе зараснала напълно. Без магия или лечител само можеше да чака. Бързо, но старателно смени бинта и се загледа в тъмнината.