Мистър Стайлс се здрависа с всеки в стаята, преди да стигне до мен. Погледът му се задържа върху лицето ми, вероятно се опитваше да се сети къде другаде ме е виждал, докато дългите му пръсти нежно поемаха малката ми ръка. Кожата му беше топла и усмивката му ме предразположи да вдигна очи от ръцете ни и да ги насоча към неговите. Цветът им беше светло зелен и преливаше от различни нюанси.
- Аз съм Хари. - гласът му беше дълбок, типично мъжки и дрезгав.
- Клоуи. - усмихнах се, показвайки му и моите трапчинки.
Забелязвайки малките дупчици в бузите на другия, двамата се засмя, преди ръката на Джак около кръста ми и молбата на майка ми да отида да в кухнята, за да подканя прислужниците да побързат с вечерята, да ме върнат в реалността. Изправих се, подръпвайки роклята си надолу точно както бях направилата с полата в библиотеката и се отправих натам, опитвайки се да запазя равновесие на екстремно високите обувки. Винаги бях обичала звука, който оставяха зад мен, но не и колко неудобни бяха и какви пришки ми излизаха, ако не подберях точните номера и размери.
- Какво ще желаете, госпожице Реймънд? - най-възрастната от жените, които работеха в имението, ме попита със загрижен глас.
Сърцето ми се сви при мисълта, че само след няколко месеца ще съм госпожа Монгомъри. Госпожа Клоуи Монгомъри... Боже, не звучеше така, както си представях да звучи, когато бях дете и си мечтаех да се омъжа.
- Майка ми ви моли да побързате със сервирането. - усведомих я, усмихвайки се приятелски.
Дори и да си говорихме по официалния начин и аз да имах пълното право да се разпореждам с нея и с останалите (което не зачитах за право, а просто неуважение), бях приятелка с всяка една от тях. Марта ме беше отгледала от пеленаче заедно с Хелга. По онова време двете изпълняваха две длъжности, защото ги обичах достатъчно, за да съобразят родителите ми, че не ми трябва детегледачка и да им плащат допълнително. Това устройваше всички, а и нашите бяха по-спокойни, докато обикаляха света по бизнес срещи.
- Ей сега сме готови. - Хелга подвикна от другия край на помещението и всички поднесоха чинии, върху които бяха сложени скариди и други морски дарове, които никога не съм харесвала.
- Да, аз само ще си измия ръцете. - казах им, ужасена от факта, че отново дланите ми се бяха изпотили.
YOU ARE READING
Gentleman >> Harry Styles fanfiction
FanfictionЖивотът на Клоуи е предначертан - колеж, хубава работа, добър съпруг и послушни деца. Родителите й са обмислили всичко, но не и кого може да срещне, докато работи в библиотеката, която скоро се превърна в неприлично шумно местенце. >> В която Хари С...
