Gentleman >> Harry Styles fanfiction

Глава пета - Първа среща

Беше изминала една седмица, откакто нашите бяха заминали, което само по себе си правеше една седмица, откакто бях принудена да чета на глас за онази книга, която Харолд взе от библиотеката.

Първата дата, на която беше първата ни среща с Джак, беше днес, а аз не бях подготвена. Работното ми време беше съкратено с два часа, защото помолих Рейчъл да ме замести, за да мога да се оправя поне още малко. Лекциите ми минаха в най-ужасните представи какво може да стане. През целия път до вкъщи размествах и подреждах в съзнанието си числата от телефонния му номер, който бях наизустила.

Мислех, че най-трудната част ще е, когато се изправя пред гардероба си и се опитам да съчетая някоя пола с памучна риза, но не беше така. Всъщност изборът ми на облекло беше крайно необичаен, защото в последните пет минути, преди да му се обадя, смених полата си с тесни дънки и любимата си риза със съвсем обикновена черна тениска. Нашите искаха да ни оженят и ако щях да прекарам целия си живот с него, той трябваше да ме види във всяка една моя светлина. Трябваше да се убедя, че може да ме приеме такава, каквато съм.

Пръстите ми бяха студени и треперещи, докато набирах номера му. Знаех, че вече няма връщане назад, когато натиснах зелената слушалка.

-     Да? - гласът му прозвуча от другата линия и аз замръзнах на мястото си, стресната от грубия тон.

-     Ъм, хей - измънках, - нашите ми са оставили график с датите на срещите ни и една от тях е днес. Чудех се дали и ти знаеш за тях?

-      Клоуи - тонът му се измени дотолкова, че можех да си представя усмивката, с която произнася името ми, - да, имам го. Ще те взема от вас след половин час, съгласна?

-        Добре - захапах вътрешността на бузата си. - Чао.

-        До тогава, Клоуи.

Сладостта, с която произнасяше всяка отправена към мен дума, ме изненада. Беше толкова реално и фалшиво в едно и също време, че се затрупах с работа, за да го забравя възможно най-бързо. Не исках да мисля за Джак, не исках да се питам какво мисли за мен, какво отношение има към мен и какво ще има за напред. Не исках тази сватба, знаех го. Исках да продължа образованието си и след това да се концентрирам върху кариерата си. Той беше от мъжете, които биха предпочели да отавят жена си вкъщи с децата и да работят в офиса си, пред това да й позволят да работи и да допринася за семейните приходи, което аз нямаше да мога да понеса.