Gentleman >> Harry Styles fanfiction

Глава двайсета - Посрещане

С Хари се срещахме доста пъти, през тези три седмици, които оставаха, докато нашите си дойдат. Изпробвахме много неща, намерихме тънката граница на нещата, които и двамата обичахме. Привикнахме един с друг и аз се научих как да го вмъквам в програмата си, макар да беше запълнена.

В колата му пред университета, когато има свободен час. В тоалетните в библиотеката. В таксито, в което шофьорът заспа, на път към офиса му. В трапезарията на Рейчъл. В нас. В апартамента му. На изложбата на приятеля му, в стаята, където се държат стари мебели. На стълбището за апартамента на Боби...

Колкото повече напредваше семестърът ми, работата в библиотеката растеше и толкова повече шансовете ни да се видим, се смаляваха. А ние ставахме все по-креативни в това да намираме вратички в програмите си.

Но толкова повече и срещите с Джак зачестяваха. Особено в последната седмица майка ми се обаждаше през ден да ми каже часа и мястото. Веднъж ми се обади, докато бях с Хари. Не ми стигаше, че от време не време поглеждаше пръстена на ръката ми с вина в очите, ами и това. Не събрах смелост да го потърся два дни след това.

Спрявах се с всичко по сватбата сама, наех сватбен агент, говорех със свещеник, избрах менюто в ресторанта, купих столове за церемонията в лятната градина... Дори прегледах списание на cosmopolitan за нещата, които трябва да се направят преди сватбата. Говорих и с Джак за костюма му, за темата на сватбата, за главния цвят. Отказваше дори да обсъжда това. Не стига, че остави всичко на мен, ами и отказваше да ми помогне поне, като ми каже своите предпочитания.

Когато се виждахме, хващаше ръката ми и веднъж дори се опита да ме целуне. Ударих му шамар през лицето, а той се направи, че не е било нищо и си тръгна, макар че видях как изрита гумата на колата си.

Сега с Хари седяхме на дивана в хола, говорейки си за времето ни в гимназията. Бях се разтегнала, сложила глава в скута му, а той се опитваше да не диша, за да ми е удобно. Понякога се питах дали някога ще срещна някой друг като него.

Боби се шегуваше от време на време, че Джак може да е същия, но да си е изградил стени, които ще паднат след брака, а аз го мерех с каквото ми паднеше.

Рейчъл вече одобряваше това, което имахме, но веднъж ме погледна с поглед, който може да означава само едно, когато се надигнах на пръсти да го целуна - недей.