Gentleman >> Harry Styles fanfiction

Глава двайсет и трета - Вечеря

Двайсет и седем дни до сватбата. С майка ми и леля Мардж обядвахме. Не можех изцяло да се абстрахирам от предсватбената им еуфория, макар че имаше почти още месец, защото около нея се въртяха всички разговори, но изпращането на досадни съобщения до Рейчъл ме разсейваше достатъчно. Обсъждаха бюджета, който едва ли щеше да е малък, предвид въодушевлението на майка ми към такива неща и финансовото ни положение, списъка, който бях направила досега и семейство Монгомъри.

-   Мислиш ли, че са добри хора като цяло или просто 'ей тъй искат да ти вземат едничкото от ръцете, Клариса?

Леля беше от онзи тип жени, които въртят всеки мъж в живота си, а дори и жена, на пръста си. Беше и малко странно, когато станеше дума за миналото ѝ или обноските ѝ, но като цяло беше добър човек, който даваше добри съвети. Което беше и причината да я отбягвам, откакто беше дошла. Веднъж надушеше ли, че нямам желание да се омъжвам за Джак, щеше да се взре за кратко в душата ми с проницателните си очи и после щеше да съсипе живота ми.

Не мисля, че правеше нарочно такива неща, но около винаги се случваха някакви бъркотии, а тя винаги беше първата да забележи и да ги направи още по-зле. Това ѝ качество не ми беше в полза сега, когато се опитвах да се измъкна възможно най-невредима от всичката гадост. Веднъж разбереше ли какво става (тук дори включвам Хари), щеше да каже на цялата ми рода, огромна част от която щеше да пристигне вкъщи след седмица-две, щеше да накара нашите да говорят с мен, да ме заведе право в дома на семейство Монгомъри и да ме изправи пред Джак толкова пъти, колкото беше нужно да го заобичам. Знаех, че искаше да ме направи само и единствено щастлива, но понякога не осъзнаваше, че може би това има обратния ефект. Дори не исках да си представям какво щеше да е, ако разбереше за Хари. Ако някой разбереше за него...

-   Все още се опознаваме - майка ми се усмихна, но по умората в погледа ѝ разбрах, че вече е имала достатъчно безсънни нощи в премисляне дали са добри хора или не. - Което ми напомня, Клоуи, че Джак днес ми се обади да покани всички ни на вечеря във вилата им извън града. Отказах, разбира се, защото имам твърде много да наваксвам в работата след тази огромна ваканция, която си взехме с баща ти. Казах му, че искам тази нощ да е само за вас двамата.

Изпаднах в паника. Не ми харесваше как звучеше "тази нощ", не ми харесваше погледите, които двете сестри срещу мен ми отправиха, и определено не ми харесваше, че останалите от семейството бяха кой знае къде, защото сега имаха възможност да ме нападнат.