Глава трийсет и шеста - Срещу изгрева

1.5K 112 20
                                    

Събудих се в леглото му. Чаршафите миришеха на него. Ръцете му бяха увити около кръста ми и той нескрито ме наблюдаваше, попивайки всеки детайл от сутрешното ми лице, което беше виждал стотици пъти. Извъртях се изцяло към него и се изтегнах отгоре му.

-    Цяла нощ ли не мигна? 

-   Не, не можах - усмивката му беше болезнена и за двама ни. - Но ти спа цели шест часа и половина, госпожичке.

-    Шест часа си бил буден и просто...?

-    Просто мислих доста и, колкото и зловещо да звучи, те наблюдавах.

-    Не ти ли се приспа от еднообразната гледка? - засмях се.

-   Най-лошото е, че никога няма да ми омръзне, Кло. Никога няма да ми омръзне да се боря с нуждата си за сън, само за да те погледам още малко. Да превъртя лентата и да си те спомня как ми каза, че се влюбваш също, пред вратата. Повярвай, топлината и ароматът ти са толкова успокоителни, бих ги сравнил с ментов чай, но той не струва нищо пред тях. Разбираш ли ме? Исках да заспя, клепачите ми бяха натежали и падаха, но аз ги отварях с мъка всеки път, за да ти се насладя.

-    За последен път? - попитах, реалността ме застигна.

Измяната на погледа му ми подсказа колко бях сгрешила с думите си, бях го ранила. Прехапах устна, но вече беше твърде късно. Виждах голия му гръб, докато се измъкваше от леглото и се отдалечаваше. Наметна някакъв пуловер и се запъти към вратата.

-    Ще отида да направя някаква закуска.

-    Остани - претърколих се до другия край на леглото.

Не исках да го пусна, не можех. И бях готова да платя всяка цена. Обърна се, очите му жадно сканираха позата ми, трапчинките на кръста, после разтворените ми устни и предизвикващите ми го очи.

-    Защо? Така или иначе ще боли, поне не подклаждай огъня повече.

-    Защото ако ще боли, нека да е много. Имай ме, докато можеш, после нека всичко върви по дяволите. Разруши ме, разбий ме, не ме е грижа. Просто ела, моля те, ела!

Едва бях отворила очи, а вече му се молех като грешник в предсмъртните си часове. Какво ми беше направил този мъж!

-    Майната му.

Само с две от големите си крачки беше стигнал до мен, вдигна ме от леглото и с един замах запрати всички възглавници на пода. Издърпа и завивките, остави само матрака, който щеше да драска по кожата ми. Дали го правеше нарочно? Дали и той се опитваше всячески да ме жигоса завинаги?

Gentleman >> Harry Styles fanfictionTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon