Gentleman >> Harry Styles fanfiction

Глава четиресета - Край и начало

Имаше петнайсет минути до началото на церемонията, а аз бях в съблекалнята все още. Рейчъл се опитваше да ми сложи обеците, докато гримьорките се оправяха с третия пласт грим след множеството пъти, в които избухвах в сълзи и целият им труд отиваше на вятъра.

Нямах представа какво да правя. Виеше ми се свят, ушите ми бучаха, виждах размазано, а болката не стихваше. Беше като чук, който размазваше гърдите ми с всеки дъх, който поемах. Трябваше да мисля трезво, знаех. Жалко само, че не можех. Бях на прага да направя един от най-важните избори в живота си, а главата ми щеше да се пръсне.

-   Дай да сложа и това - чух някое от момичетата да вика.

-   Ще стане много претрупано, недей!

-   Я вдигни брадичка! Перфектно!

-    Хайде, хайде! Имаме десет минути.

Десет? Десет?! Не, не, не, не...

Времето се изплъзваше между пръстите ми като пясък в разтворена шепа, а аз не можех да направя нищо. Стоях на онзи стол срещу огледалата и се взирах в отражението си. Не се виждах като жена, която има силите да спре всичко това. Но не се и виждах като жена, която би се примирила. Не знаех, не знаех нищо - коя съм, какви качества имам, кое от мен ще надделее, какво да правя? Можех само да чакам, а това не влизаше в плановете.

-    Бебчо - Боби влезе в съблекалнята, - Клоуи готова ли е?

Рейчъл му прошепна нещо в ухото, после двамата излязоха да говорят отвън.

Всичко беше готово, дори нещата, с които си мислех, че няма да се справим на време. Само че аз не бях, а никой не ме питаше. Наместих се по-навътре в стола, краката ми бяха омекнали и имах чувството, че ще падна.

-    Кло - Рейчъл се появи след няколко минути. - Да пускаме ли сватбения марш?

Сърцето ми биеше бясно в гърдите, чувствах как паниката се разпростира още по-навътре в цялото ми тяло. Някъде дълбоко в себе си осъзнавах, че трябва да дам някакви признаци, че съм жива, но не можех. Информацията не достигаше до главния ми мозък.

-    А-аз... - опитах.

-    Захарче - Боби ме прегърна, - майка ти иска да влезе. По-добре кажи какво да правим.

-    Н-не... - опитах пак.

-    Виж - Рейчъл ме придърпа в обятията си, - винаги сме тук за теб. Винаги можеш да разчиташ на нас. Знам, че в момента те боли страшно много. Знаех, че ще е така от момента, в който се целунахте. Затова не исках всичко да става и ви разубеждавах. Майната му, всичко е минало, сега е важно какво ще решиш ти. Всичко си намира решение, дори аз осъзнах недостатъка на Харолд - всяка го изоставя за нещо, за което той не е виновен. Каквото решиш е, казвам ти, не се плаши.