Gentleman >> Harry Styles fanfiction

Глава трийсет и втора - Отпуск

Майка ми ми предложи да си взема отпуск, защото дните до сватбата почти се брояха на пръсти. Вероятно започваше да обръща внимание на отпадналостта ми, след като едва не бях припаднала на два пъти в хола вчера. Всички като цяло бяха загрижени и по-внимателни около мен. Децата намалиха шума вкъщи, за да мога да се наспивам. Леля и чичо започнаха да помагат в организацията за сватбата, а Хелга и Марта ме обсипваха с храна, дори когато се оплаквах, че ще се закръгля точно преди най-голямото събитие в живота ми. Макар че покрай този стрес едва ли има имаше как да кача и грам.

Татко, от друга страна, ми предложи да излезем някъде на почивка. Мислеше за риболов, дори когато ме виждаше на прага на олтара. Знаех, че се опитваше да помогне, но в крайна сметка само ме натоварваше още.

Така и се намерих пред офиса на Хари, нерешително кършейки ръце и захапала вътрешността на бузата си. Искаше ми се да не влизам там, където беше изпълнено с аромата му и където сигурно щях да свърша притисната в някоя стена с крак между моите и език в устата ми. Бях несигурна и в никакъв случай готова.

Обичах да работя с него, обожавах моментите, в които уж правехме нещо по счетоводните файлове заедно, но и двамата знаехме, че не целим нищо друго освен да се доберем до някой и друг оргазъм. Не беше и само това. Беше всичко. Малките докосвания при подаването на папка, леките разговори за времето между другото. Работата с Хари беше една от най-приятните части от деня ми, винаги толкова лесна и изпълнена със сладости.

-  Клоуи? - гласът му се чу от осрещната страна на стъклената врата и миг след това бях лице в лице с него.

-   Хей - усмихнах се. - Има нещо, което искам да обсъдим.

Дългите пръсти преминаха през косата му два-три пъти, преди да отстъпи назад и да ми даде път да мина.

-   Искаш ли нещо от автомата? Мога да пратя Алек от съседния...?

-    Всичко е наред - вдигнах ръка, за да го спра да побегне нанякъде. - Ще отнеме само две-три минутки.

-     Да - усмихна се за кратко, докато сядаше на ръба на кожения стол, - предполагам, че отнема толкова да обясниш колко е близо сватбата и колко трябва да спрем.

-     Не е за това - поклатих глава, - не съм готова още.

Заиграх се с пръстите си, отбелязвайки си наум, че годежният ми пръстен още е в апартамента му.