Глава девета - Докосване

2.4K 170 20
                                    

- Клоуи, би ли ми показала къде е тоалетната?

Преглътнах тежко при думите му и извадих цигарата от устата си, подавайки я на Рейчъл. Харолд беше меко казано притеснителен. Не знаех дали го намирам за такъв заради ръста му, позицията му в обществото или заради държанието му, но определено нещо в него ме караше да седя на нокти, да настръхвам, да треперя.

Къдрокосият стана от дивана и ми направи път да мина първа. Чувствах се неловко и като нещо от сорта на негова секретарка, вървейки пред него, водейки го и тракайки с дяволски високите токове. Роклята ми беше с обичайната дължина под коленете, но беше с призрамки и части от гърба и гърдите ми бяха открити, което допринасяше за неудобството ми. Никога преди не бях предполагала, че петнайсет крачки могат да ми отнемат цялата вечност на този свят.

- Тази врата. - посочих му я, възтържествувайки вътрешно, че най-после стигнахме.

- Пушенето не ти отива, Клоуи.

Коментърът му не беше остър, думите му бяха добре подбрани и тонът му беше напълно равен, но въпреки всичко това гняв забушува в гърдите ми.

- Не мисля, че това те засяга по някакъв начин, Харолд.

Звучах отбранително, нападателно, не на себе си. Може би ако си бях видяла лицето и пламъкът в очите си в огледалото в коридора, щях да се изплаша. Това не бях аз. Обърнах се, готова да го оставя в уединение, когато пръстите му нежно се увиха около китката ми.

- Не ми се ходи до тоалетна, не затова те извиках.

-  Какво? - завъртях се на пети, почти изплювайки му го в очите.

-  Исках да поговорим. - изглеждаше напълно наред с отношението ми и ръката му все още беше на моята.

-  За какво? - сбърчих вежди - Ако е за братовчед ти...

-  Не, не за него. Вече видях пръстена на ръката ти.

Отблъснах дланта му, сякаш се страхувах от нея и скрих ръцете си зад гърба като дете.

-  Ще се женя, да - грубостта ми беше неприемлива в онзи момент.

-   Честито. - усмихна се - Исках да обсъдим това, което направих днес в библиотеката. Извинявам се, не бях в правото си да те докосвам без твое позволение и да си тръгна толкова по детински и без извинение. Съжалявам и, че реакцията ти ми донесе удоволствие. Съгласих се с Рейчъл да дойда тук, само за да направя това; не, за да гледам филм, който мразя.

Gentleman >> Harry Styles fanfictionWhere stories live. Discover now