Veiled Girl ( Louis Tomlinson BG Fanfiction)

2. Синеокият красавец.

Гледна точка на Луи:
- За каква се мислиш? Нямаш никакво право да се месиш в нашите дела.- извиках.
- Не говори така на майка си. – каза ми баща ми.
- Тя не ми е никаква майка, запомни го. Тя е поредната кучка, която е в живота ти за парите, които имаш. Толкова ли си глупав. – не можех да се сдържам вече, омръзна ми от игрите на тази кучка.
- Какви са тези думи на това ли съм те учил. – извика баща ми на свой ред и застана срещу мен.
- Толкова ли си наивен, скоро време ще ти вземе и къщата, поне един път не си ли се замислял къде ти изчезват „ случайно“ парите. – не можех повече да стоя в тази къща трябваше да изляза. – Надявам се, че като се прибера вече ще си разбрал истината.
  Как е възможно да е толкова глупав? Да бъде толкова време мамен от една жена. Жените са страшна работа, как го върти на единия си пръст. Намерих точното време да изляза навън, когато не се диша. Колкото и пари да ми дават не бих стоял навън. Трябва да намеря къде да ида да се разведря малко. Вървях по пустите улици и си подритвах едно камъче, когато видях пред мен едно момиче, което беше забулено, виждаха му се само очите. Вървеше едвам едва и се стискаше за корема, когато бях почти до нея, видях че кърви и се затичах, за да и помогна. Бях стигнал почти до нея, когато ми проговори.
- Помогни ми. – тя припадна, а аз стоях по средата на улицата като някой глупак и не знаех какво да правя. Държах в ръцете си непознато момиче, на което не му се виждаше дори лицето, ами ако е избягала от някъде и сега я търсят. Погледнах към мястото, където да преди малко тя си беше държала ръката и видях едно огромно петно кръв. Първото, което трябва да направя да я закарам на лекар, но нямаше да рискувам с болници, беше ми твърде интересно да разбера какво се е случило с нея, затова ще я закарам при приятеля си.
- Какво търсиш тук по дяволите и то с момиче на ръце, какво си и направил? – започна с въпросите още с влизането ми.
- Млъкни, първо и помогни и тогава ще поговорим. – казах на Лиам и го оставих да я лекува.
Гледна точка на Розалин:
  Отворих внимателно очите си и се огледах. Как попаднах тук? Последното, което помня беше, че избягах, но бях ранена и срещнах един непознат. Непознатият, той трябва да ме е довел тук. Пробвах се да стана, но остра болка прониза корема ми и се отказах. Огледах се и видях, че бях бинтована и намазана с някакво лекарство. Задължително трябва да стана, независимо от шибаната болка. Този път се изправих по- бавно и като да не повярваш се изправих, но явно главата ми не беше на моето мнение. Виеше ми се свят, все едно бях изпила една бутилка водка. Не бях в моите дрехи, защото ми го нямаше шала и ми беше хладно на краката. Подпирах се на стената, за да мога да стигна до вратата. Когато най-после я отворих, попаднах в огромен коридор, запътих се към единствената врата, която беше отворена. Главата ми щеше да се пръсне, а болката в корема не спираше. Влязох в стаята, където стояха две момчета и гледаха мач. Взех да се притеснявам да не са от хората на шефа ми. Започнах да вървя бавно, но по средата на пътя остра болка прониза корема ми и аз извиках. Двете момчета светкавично се обърнаха към мен, като едното се затича да ме хване преди да падна.
- Хей, момиче, защо се станала. Това няма да помогне за възстановяването ти. – каза другото момче, което беше с кафява коса и кафяви очи, беше сладък, но сега имах чувството, че някой бъркаше в корема ми, болката беше отвратителна.
- Добре ли си? – попита ме момчето, което ме държеше. Той имаше уникални сини очи, в които можеш да потънеш, имах чувството, че болката изчезна за миг.
- Като изключим гадната болка в корема ми, може да се каже, че всичко ми е наред. – пробвах се да се засмея, но не се получи.
- Ела да седнеш. – синеокия красавец ме отведе до дивана.
- Не, че сме любопитни, но какво ти се е случило, само не ми казвай, че си избягала от затвора. – пошегува се момчето с кафявата коса. – Между другото аз съм Лиъм, а момчето, което не спира да те гледа се казва Луи. – засмях се на коментара му и се отпуснах на дивана.
- Може ли да не ви разказвам сега, обещавам, че утре ще ви разкажа и не, не съм избягала от затвора. Какво гледате? – това беше единственото ми развлечение в къщата, да гледам футбол, докато шефа ми намери нов клиент, имам си и любимец и като гледам в момента играят.
- Не, че ще ти е интересно, но Манчестър сити срещу Барселона, не че знаеш кои са? – отговори ми Луи.
- Напротив, даже подкрепям Барса, те са най-добрите и ще смачкат Сити. – казах сигурна във фаворита си.
- Да се обзаложим, ние сме за Сити, а ти си за Барса, който загуби купува сладолед на печелившия. Съгласна? – предложи ми Лиъм.
- Добре, колко хубаво ще ям два сладоледа. – облегнах се назад и си сложих краката върху тези на Луи и аз не знам защо, но така ми беше много удобно.