Veiled Girl ( Louis Tomlinson BG Fanfiction)

4. Изненада.

   Не ме харесвал. Какво означава това, та той не ме познава? Глупак, смятах го за свястно момче. Но защо толкова ме засегнаха думите ми, по принцип не ме интересува мнението на хората, но това негово изказване направо ме подлуди. Спокойствие, Розалин, но за жалост при мен спокойствието не е водещ фактор. Нямаше да влизам в нови скандали, затова ще си мълча. Просто от сега нататък няма да му обръщам внимание. Явно няма да се пие вода, върнах се тихо в стаята си. Легнах и се загледах в тавана, на който имаше светещи звездички. Като малка мечтаех за такива, да си представяш, че си в космоса, безгрижна и безтегловна. Но в сиропиталището нямаше такива екстри. Загледах се в малките звездички, които едвам едвам светеха. Дали след като срещнах тези момчета, живота ми ще се промени? Ще мога ли да живея като нормалните хора, да се смея на най-малкото и да не се притеснявам като направя грешка. Няма да ме е страх, че някой ще ме пребие, все пак всички правят грешки. Е, стига толкова размисли и страсти.
   - Ставай, сестро. Време е за сладолед. – щом чух сладолед, направо скочих от леглото. Защо винаги забравям за шибаната рана, но тя не забравя да ми напомня. Болката днес беше малко по- поносима. – Така и не запомни, че си ранена. Глупаво момиче.
- Мерси, Лиам, че още от сутринта започваш с обидите. Какво начало на деня? – казах му и извъртях очите си.
- Не ми върти очи, а ставай, държа на думата си.
Станах внимателно, този път, защото не исках нова вълна болка. Исках да се измия, но идваше въпроса, къде е банята.
- Първата врата в ляво. – сякаш прочел мислите ми, Лиам отговори на незададения ми въпрос. Запътих се към банята, но какво щях да облека после, като нямах никакви дрехи. Бягството беше добро решение, но останах без пари, без дрехи, колкото и курвенски да бяха. За първо време щях да помоля Лиам за дрехи, а по нататък щях да започна работа. Кой ли щеше да ме приеме, та аз нямам никакво образование? Добре стига толкова въпроси рано сутрин, влязох под душа и се оставих на приятното усещане. Водата обливаше тялото ми, докато се миех забелязах превързаната ми рана, което ме доведе до още въпроси. Дали шефа ми ме търси, ами ако ме намери, поставих и момчетата в опасност? Завих се с първата хавлия, която видях и може би единствената, за съжаление беше „ малко“ къса. Да се надяваме, че ще ида до стаята си незабелязано. Но разбира се късмета не беше на моя страна, когато отворих вратата на банята се сблъсках в някого и този някой беше шибания синеочко. Погледнах го в очите, които в момента бяха широко отворени, може би гледката му харесваше. Да бе.
- Махни се от пътя ми. – казах, но той не мърдаше, стоеше като пън, размахах ръката си пред лицето му, което го накара малко да се помръдне. – Хайде, по- бързо, нямам цялото време на света.- изблъсках го, но той ме притисна в стената, като не отделяше поглед от мен.
- Къде си мислиш, че отиваш? – усещах дъха му, трябваше да направя нещо, та той каза, че не ме харесва, а сега ме притиска в стената, което не влияе добре на сърцето ми, което в момента щеше да изскочи от гърдите ми.
- Някъде, където хората ме харесват. – право в десетката, като чу това се разсее, а аз използвах възможността и се промуших, и избягах. Изтичах набързо в стаята си и, затворих я шумно и се облегнах на вратата. Защо тялото ми реагираше така? Въпросите за по- късно, на леглото ми бяха поставени дрехи, които със сигурност не бяха мъжки. Да не говорим за бельото, което беше дантелено, сигурно се шегуваш. Облякох бельото си и се загледах в огледалото, синините по тялото ми почти бяха изчезнали, но белезите, които бях получавала през годините, стояха и ми напомнях за всеки един гаден момент от живото ми. Облякох черните прилепнали дънки и черния потник, до тях стаеше черно кожено яке, да няма да ме правят рокерка. Харесвам тялото си, както и очите си. Ако ще се излиза навън ми трябваше още едно нещо, но не го виждах.
- Лиам, Лиам. – започнах да викам, още с излизането си от стаята ми.
- Кажи, боже, момиче от къде ги изкара тези цици? – бузите ми почервеняха, сигурно съм заприличала на домат. Отдавна не са ми правили комплименти, а относно циците, благодарение на тях бях се издигнала на по-високо ниво. – Както и да е, какво щеше да ме питаш? – явно се опомни.
- Къде ми е шала? – попитах, а той направи физиономия, с която ми казваше, че си няма ни най-малка пристава.
- Не знам, последно Лу го беше взел. – ясно, няма да си го получа, скоро. Трябваше да рискувам и да се покажа без него . – Готова ли си? Имам една изненада за теб.
  Слязохме по стълбите и пред блока на Лиам стоеше мотор, такива, които имат рокерите. Никога не съм се качвала на мотор, това щеше да е забавно.
- Изненада. – подаде ми каска и ми помогна да се кача на мотора.