Veiled Girl ( Louis Tomlinson BG Fanfiction)

9. Харесваш го.

Качихме се в колата на Хари и потеглихме към дома му. Очаквах всеки момент въпросите му да започнат, но той само ми подаде салфетки и пусна музиката, която за мой късмет беше тъжна и се пееше за шибаната любов.
-Моля те, смени я. – това беше единственото, което си казахме по пътя. Тишината беше приятна, но за съжаление мислите и чувствата ми не ме оставяха на мира. Въпрос след въпрос изникваха в главата ми. Все пак се съсредоточих в текстовете на песните и както винаги музиката помага за всичко.
  Кога ли и аз ще си имам такъв апартамент, всеки един от момчетата имаше стил, но и парите не им бяха малко? Трябва да си намеря работа, не мога още да оставам на главите на момчетата. И трябваше да си намеря жилище и да си купя дрехи, защото до сега се се обличах с чужди дрехи, радвам се, че момчетата имат сестри.
- Искаш ли нещо за пиене? – най- сетне Хари проговори.
- Не. Започвай. – той много добре знаеше за какво говорих. Щом не  започна в колата, ще е в апартамента му.
- Няма да те питам дали си добре, защото знам, че ще ме излъжеш. Но един въпрос мъчи главата ми. По принцип не се интересуваш от мнението на другите, защо така се засегна от думите на Луи? – и дългоочаквания въпрос се появи. Как да му отговоря като аз сама не знаех причината.
- Имаш хубав апартамент и е доста голям. Само остава да имаш и фитнес. – знаех, че мрази да сменям темата, но когато сама си отговоря, тогава ще му разкажа.
- Да имам, но ти зададох въпрос и искам да ми отговориш. – каза и ме изгледа кръвнишки.
- Не знам, как да ти отговоря, като сама не знам какво чувствам. – извиках, мразя като ме карат да говоря насила. Когато имам нужда ще споделя, но сега не ми е до това. Имам си достатъчно проблеми.
- Аз ще ти отговоря, ти го харесваш по дяволите. Трябва да се видиш отстрани, как на всяка негова шега се смееш, дори и да не е забавна, от време на време му хвърляш по един поглед. А най-обичаш да го караш да ревнува или да му отговаряш. – истината се заби като кол в мен. Може би, Хари беше прав, може би наистина за първи път в живота си се бях влюбила. Но това не правеше положението ми по-добро, та той ме нарече кучка, а аз мразя да ме обиждат напразно. – В момента си мислиш за него, леката усмивка доказва това. – за бога как не съм се усетила, че се усмихвам, когато си спомням за него. – Между другото, той не е мамино синче, майка му почина, когато той беше на 16, от тогава много се промени. Всяка вечер беше с различна и още продължава това негово занимание, да не говорим, че алкохола и наркотиците бяха неговите спътници. Сега те оставям да помислиш над това, което ти казах. Ако ти трябват дрехи, има в гардероба в стаята, която ще си. – каза ми и ме остави сама с мислите ми.
  Определено не бях очаквала това, мислих си, какво си мислих всъщност? Имам чувството, че главата ми ще гръмне. Имах нужда някъде да си изкарам яда, който растеше в мен с всяка изминала минута. Огледах се осъзнах, че все още бях в дрехите на Луи, боже чак сега се замислих, че съм излязла така от апартамента му. На кого му пука, тръгнах напред в търсене на фитнеса. И след може би 10 минути най-после го намерих, а това, което най-много ме зарадва беше боксовата круша по средата. Боже, благодаря ти, сега е време нервите ми да се успокоят.
  Сложих си ръкавиците на ръцете и ударих крушата, първият ми удар беше много лек, но с всеки изминал се засилвах. Усещах как малко по малко започвам да се успокоявам, а това да блъскаш крушата е много приятно, макар ръцете ми вече да ме болят. Да не говорим, за капките пот, които избивах по челото ми.
- Знаеш ли, че си много секси, когато блъскаш с такава ярост? Горката боксова круша. – стреснах се от внезапното разрушаване на тишината около мен.
- Какво по дяволите правиш тук? – попитах го, а той започна да се приближава към мен.
- Реших да вида в какво състояние си, след като те обидих така. Съжалявам. – той сериозно ли, явно си е ударил главата по пътя към тук и как влезе, като беше заключено. – Имам ключ. – отговори, сякаш прочел мислите ми.
- Знаеш ли какво, наври си го това „съжалявам“ отзад. – отговорих му и отново се завъртях към моята утеха и започнах да блъскам.
- Какво искаш да направя, че да ми простиш? – дъхът му се удари в кожата ми, което накара цялото ми тяло да настръхне, а чувството долу в стомаха ми се появи. – Признай си, че вече не си ми сърдита и че ме желаеш ужасно много. Скъпа, усещам как тялото ти реагира, когато съм близо до теб. – изпуснах въздуха, който бях задържала и се обърнах към него.
- Отивай да си навираш оная работа в нечия друга дупка, днес не работя. Съжалявам. – намигнах му и го ударих в слабините.
- Жено, ти нормална ли си, ще ме оставиш без наследство. – каза едвам едвам, като се държеше за удареното място.
- Няма да е голяма загуба, по-малко грубияни на този свят. – казах му и продължих да си блъскам в крушата, за какъв се мисли по дяволите? Да не си мисли, че съм като останалите му курви, веднага да скоча в леглото му.