Veiled Girl ( Louis Tomlinson BG Fanfiction)

16. Кучи син.

Океанът обгръщаше тялото ми, а слънцето напичаше лицето ми. Усещах студената вода, която караше тялото ми да настръхва, но в същото време го отпускаше. Слънцето допълваше студенината с неговата топлина, която ме радваше. Чувствах се свободна и безгрижна. Започнах да плувам из безкрайните му води, като се наслаждавах на тоз миг спокойствие, но изведнъж водата ме засмука. Моето спасение се превърна в голям кошмар, започнах да се боря, но нищо не оставяше, нямаше кой да ми помогне.

- Розалин, Розалин, хайде събуди се. – някой ме викаше, но гласа му идваш от далеч не можех да отворя очи или просто не исках. Нямах отговор на този въпрос. – Хайде момиче, отвори очите си. – започнах да усещам побутване, колкото и да не исках да се махна от този свят на спокойствие трябваше да се събудя.

 Спомените дойдох още с отварянето на очите ми, стреснах и се пробвах да се изправя, но острата болка в главата не ми позволи да направя нищо. Започнах да се оглеждам, все още бях в кабинета му, сълзете започнаха да се сипят от лицето ми.

- Ставай, нямам цялото време на света. Искам да се прибера час по-скоро. – Скот продължаваше да ме бута, а аз имах чувството, че ще повърна. Пробвах се да стана, но чувствах краката си омекнали. Нямах сили за нищо. Главата ми щеше да се пръсне, в момента исках да се прибера, да се изкъпя, да се напия и да заспа без да мисля за нищо. Знаех си, че няма да е лесно, но не очаквах, че всеки път като искам да започна нещо от начало, все ми се случваше нещо.  По дяволите.

- Ще продължаваш ли да гледаш в една точна или ще ставаш. – това беше, омръзна ми всички да ме командват.

- Върви по дяволите, кучи син. Мислиш ли, че ми е много лесно. Всеки път като искам да започна отначало и някой все ми пречи. Радвах се, че съм си намерила работа, но разбираше аз не заслужавам да съм щастлива и трябваше шибания ми шеф да се окаже поредния извратеняк, който най-вероятно ме упои и ме изнасили. Намери на кой да се оплакваш, върви си го начукай някъде. – станах, колкото и да ми беше лошо и да ме болеше всичко.

 Дрехите ми бяха скъсани и не знаех, какво да облека. Усещах погледа на Скот, но в момента не ме интересуваше нищо. Исках да се прибера, но тука идва и забавната част. Къде е това вкъщи? Та аз нямам дом, нямам близки, нямам никой. Къде бяха така наречените ми приятели, които би трябвало да ме спасят. А, Луи, дяволите да го вземат, простак. Остави ме в ръцете на най-ужасния звяр. Ще си плати за това, тъпкано ще му го върна.