Veiled Girl ( Louis Tomlinson BG Fanfiction)

8. Разговорът.

Не ми се мисли, ако не бях срещнала Луи в онзи страшно топъл ден, къде щях да съм? Може би щях да прося и да спя на пейките, или пък щях да си намеря работа. Хиляди въпроси изникваха в главата ми, докато си взимах сутрешния душ. Слава богу водата успокояваше нервите ми, преди „ събранието“ след 2 часа. Как щях да им обясня всичко, какво ли щяха да си помислят за мен? Спрях водата и се увих в кърпата, която Луи ми даде преди да вляза.
- Готова ли си? – попита Луи, като се спря да ме огледа хубаво, преди да влезе в банята.
- Харесва ли ти гледката? – зададох въпроса, който той ми зададе миналата вечер.
- Нямаш си и на представа. – каза и захапа долната си устна. Хайде, Розалин, махай се от тук, ако не искаш да направиш още грешки. Явно вътрешното ми Аз надделя, направо изтичах до стаята, като стисках здраво хавлията си да не падне. Когато стигнах до стаята си отдъхнах и погледнах дрехите, които Луи ми беше приготвил. Сигурно се шегува, явно иска и другото му око да посинее. Беше ми приготвил дантелено бельо, което не знам от къде е намерил и негова тениска.
- Луи доведи си задника. – извиках, за да може да ме чуе.
  И разбира се, той дойде, увит само в една хавлия, а капките вода се стичаха. Боже, този човек, явно му харесва да се разкарва по хавлия. Колко бързо се изкъпа? Или може би аз съм седяла доста дълго и съм се взирала в дрехите.
- Много бързо се изкъпа. И моля те облечи се. – казах му.
- Минаха 10 минути, от както ти излезе, а още не си се облякла. – явно доста съм седяла по хавлия, а се чудих, защо ми  е станало хладно.
- Както и да е, как очакваш да се покажа така пред другите? – попитах го, а той ме изгледа и започна да се смее. – Нещо смешно ли казах? – попитах вече видимо ядосана.
- Повярвай ми, много ще им хареса гледката. – каза ми и започна да се облича, а аз се обърнах светкавично, защото не исках да направя нещо, което не трябва.
  Все пак той се смели над мен и ми даде негови шорти. Да не говорим, колко спорихме за това да излезе от стаята докато се обличам? В момента седим от двата края на дивана и чакаме момчетата да се появят. Когато звънеца звънна и двамата скочихме от дивана, като се състезавахме, кой ще отвори вратата. За малко да се спъна и да падна, но все пак аз отворих вратата, защото Луи си удари малкото пръстче в един отворен шкаф.
- Боже, двама луди са се събрали на едно място. – каза Лиам, като ни видя как единия се хили като луд, а другия се оплаква колко го боли.
  И дойде моментът, в който трябва да разкажа всичко до най-малката подробност. Все пак го дължах на момчетата, които жертваха себе си заради мен. Чак когато седнах срещу тях им погледнах лицата. И двамата бяха с леки контузии, явно са печелившите в боя. Лиам имаше сцепена устна, а на Хари окото ме беше посинено.
- И чакаме обяснението, за това, защо по дяволите ни нападнаха тези мъже и от кой бягаш? – започна с въпросите си Луи. Хари явно разбра, какво е състоянието ми, защото седна до мен и хвана ръката ми. Това някак си ми вдъхна кураж и започнах с разказа си.
- Казвам се Розалин Пиърс и съм на 20. От бебе съм по домовете, явно никой не ме е желал, дори и приемните ми родители, които сменях през година. И накрая пак се озовавах в същия проклет дом. Там животът ми не беше никак лесен, бях тормозена, както психически така и физически, слава богу не се стигна до изнасилване. – преглътнах като погледнах хората около мен, странното беше, че Луи ме гледаше странно, може би ядосано. Хари ме прегърна, като милваше успокоително гърба ми. – Та да продължа нататък, както знаете след навършване на пълнолетие те гонят от дома. Оказах се сама на пътя и си мислих, че може би този път късмета е на моя страна. Докато чаках на една спирка срещнах Доминик, той се държеше много мило с мен, намери ми дом и всичко беше перфектно, до преди една година и два месеца. Започна да ме кара на сила да продавам тялото си, а ако случайно не го изпълня бях измъчвана по всякакви възможни начина. – сълзи се бяха образували в очите ми, всички спомени започнаха да преминават през съзнанието ми. Но една дума ме изкара от спомените ми.
- Кучка, която е продавала тялото си.– не мога да повярвам, Луи беше човекът, който ме обвиняваше.
- Не знаеш през какво съм минала, че да ме наричаш така? Не съм като кучките, които ти се бутат, за да ги наебеш и да ги оставиш. Глупак, шибан простак. – не се усетих, кого съм станала и съм започнала да блъскам по гърдите на Луи. Това негово изказване ме накара да го намразя, не можеш да обвиняваш човек, без да знаеш, какво му се е случило. Малко му е бил боя.
- Ти сама си се бутнала при него. – продължаваше да сипе сол в раната ми. Хари стана и беше готов да го удари, но аз го спрях. Ударих му звучен и силен шамар, а Луи само ме погледна и се усмихна.
- Какво очакваше да остана на улицата и да спя по пейките. Не всички са се родили като теб в добро семейство, което му дава всичко. Мамино синче, което е свикнало на охолство. – бутнах го за последно и дръпнах Хари за ръка. – Моля те, отведи ме от тук.