Veiled Girl ( Louis Tomlinson BG Fanfiction)

15. Върви по дяволите.

Страхът може да накара дори най-смелият човек да се превърне в развалина. Винаги съм искала да бъда силна и упорита дама, но в момента правя точно обратното. Не спирам да се оплаквам от съдбата си, а не се замислям, че има хора по-зле от мен. Бива да се върна вече в реалността, благодарение на едно почукване се събудих от сковаността си и погледнах Хосе в очите. Бяха му толкова черни, мих чувството, че потъвам в черна яма, от която няма измъкване не можех да помръдна, макар ударите по вратата да не спираха.

- Отвори проклетата врата, Хосе. Или искаш да останеш без нея.- чух гласа на Луи, който беше като глътка вода из пустинята. Започнах отново да дишам, дори не бях осъзнала, че съм спряла.

- Не сме свършили малката и внимавай, какво казваш на приятелите си. – усетих тръпките, който полазиха по гърба ми, но този път реших да съм силна и не показах емоцията си.

Хосе отида да отвори вратата, а от нея се показа разярения Луи. Боже толкава е секси. Стегни се, Розалин. Луи ме огледа от петите до главата, чувствах се неловко, започнах да бърша ръцете си в престилката, исках час по-скоро да се махна от тази стая. Луи премести погледа си към Хосе.

- Защо по дяволите я държиш извън работно време в кабинета си, при това заключен.- той не отделяше очите си от Хосе. Хубаво е някой да е загрижен за теб , но предпочитам сама да се справям с това не ми е нужен никой, макар досега да не се справях много добре.

- Разпитвах я за първия и работен ден, обикновен разговор между приятели. Нали така, Роза. – погледна ме и ми намигна, идеше ми да повърна върху него, но нищо не казах, преглътнах и се пробвах да му отговоря.

- Д..а. – колко съм слаба само, как може да заеквам точно в такъв момент. –Да.- повторих вече по-уверено и се усмихнах на Луи, макар да не ми беше до това. –Ти какво правиш тук? – смених темата като се надявах, че по-бързо ще се махнем от тук.

- Дойдох да те забера имам изненада за теб. – отвърна спокойно той, макар да убиваше с поглед шефа ми. – Хайде.

Този човек не беше наред, той беше по-зле и от мен. Единия ден ще ми вика и ще ме гледа на кръв, другия ще ме целува и ще иска да ме води някъде.

- След малко ще дойде, първо трябва да и кажа нещо. – Усмихна му се Хосе и му показа вратата.- Хайде, колкото по-бързо и кажа това нещо, толкова по- бързо ще се правиш на романтик.- Знаех, че Луи няма да излезе, затова го избутах през вратата, за да разбере най-добре какво му се казва.  Обърнах се към Хосе и чаках да чуя, какво ще измъдри пак.

- Казвай.- направих гримаса и кръстосах ръцете си пред гърдите си, а тъпия негодник погледна точно там.

- Ела насам.- приближих се към него като оставих малко разстояние. Но изведнъж това разстояние изчезна и аз усещах дъха ме по кожата си. Придърпа ме към себе си и ме целуна, толкова страстно, все едно не можеше да живее без мен. Хвана ме за задника и ме притисна в надървения си член. Без да се усетя изстенах и това беше най-голямата ми грешка. Случеха се толкова неща за една секунда, а аз не знаех какво да сторя, само успях да чуя нещо, което накара кръвта ми да замръзне.

- Ти, малка кучко. Върви по дяволите. – избутах Хосе, колкото се може по- надалеч и се пробвах да тръгна след Луи, но той хвана ръката ми и ме издърпа към себе си.

- О, малката ми, защо разочароваш така момчето. Да не си мислиш, че проститутка като теб може да се промени. Жестоко се лъжеш. – усещах дъха му. Аз пак показах, какво утрепка съм. Как може да съм такава?

Хосе ме обърна към себе си и започна да целува устните ми, макар аз да не му отвръщах на него това не му пречеше. Бях в шок и не знаех, какво да правя.

- Хайде, мила, нека те отървем от напрежението. – повдигна ме и ме постави върху бюрото му,  а аз. Какво направих ли? Ами нищо, оставих го да оставя мокри следи по врата ми, гледах през вратата, през която излезе Луи и усещах, как всеки момент ще започна да рева като бебе, но този път трябваше да се справя. Започнах да бутам Хосе, но той сякаш не ме чуваше.

- Пусни ме, глупак такъв.- блъсках, но нямаше смисъл, той щеше да получи това, което искаше, а аз както през миналите години не можех да сторя нищо и нямаше, кой да ме спаси. Ритах го, но явно това не му пречеше, а го възбуждаше повече. Хвана ръката ми и започна да бара члена си.

- Казах ти да ме пуснеш. – отскубнах ръката си и го ударих, а той само се засмя. Продължих да се боря, но той не ме остави, накрай се ядоса и забучи някаква спринцовка в ръката ми, не знаех от къде се е повила тази спринцовка, но вече не усещах нищо, освен тъмнината, която ме взимаше в своята прегръдка.  

Гледна точка на Луи:

Кръвта бушуваше в ушите ми, щях да полудея, но защо по дяволите се ядосвах толкова. Тя не е някой за когото да ме е грижа, какво прави. Ако иска да го направят на бюрото му, да върви по дяволите. Извадих телефона си и звъннах на човека, който със сигурност можеше да ми помогне точно в този момент, имах нужда от освобождаване и щях да го получа.