Odette&Maya (girlxgirl)

I.

Минаваше полунощ, чувствах се замаяна. Беше тъмно. Слабата светлина от уличните лампи остветяваше малка част от стаята на Владимир.
Станах от неудобния диван, огледах се наоколо. Нищо не ми се струваше смислено.
- Къде отиваш, бе? - попита Влади със сънен глас.
- Схванах се да лежа. Ще се поразтъпча.
- Излизаш ли? Вали.
- Обичам да вали.
- Защо?
- Небето плаче.
- Небето няма чувства, Одета.
- Да не би да си го питал, че да знаеш?
- Пияна си. Лягай.
Закикотих се, очите на Владимир пробляснаха към моите в тъмното.
- Що за жена си ти?
- Ти го каза - пияна. - отвърнах.
Излязох в коридора, напипах някакви кецове в тъмното, нахлузих ги върху босите си крака. Завъртях ключа за входната врата, усетих Владимир зад себе си.
Двамата слязохме на първия етаж с асансьора, за кратко видяхме лицата си, след което отново потънахме в мрака, излизайки от ухаещия на кафе и цигари блок.
Тръгнахме лека-полека надолу по уличката, ситен дъжд мокреше косите ни.
- Защо отново пихме, Одета? Защо за пореден път се заблудихме, че алкохолът ще отмие греховете ни, че ще реши проблемите ни? Пак сме объркани, даже повече. Само дето на сутринта ще ни болят главите..
- Пихме, понеже имахме повод.
- Нима?
- Влюбих се, Влади. Забрави ли?
- Ти си си родена влюбена.
- Не се шегувам! Влюбих се..
- Майка ти ще те убие, защото Мая не е перфектния мъж, за който така замечтано говори.. понякога си мисля, че иска да ме събере с теб, знаеш ли?
- Мама ще обикне Мая. - заинатих се.
- Мая е далеч от мъж, скъпа.
- За щастие, да. Стига, Владимире! Не можеш ли да ми вдъхнеш малко кураж? Без друго съм объркана..
- Спи ми се, не ми обръщай внимание.
- Мислиш ли, че Мая ме харесва?
- Мисля, че Мая харесва да измъчва прекрасни хора като теб.
- Мислиш, че съм прекрасна?
- Разбира се. Толкова си позитивна.. обожавам цялата тази енергия, която излъчваш. Изключителна жена си, Одета.. не искам да страдаш заради някой като Мая.
- Какво й е на Мая?
- Характерът й е сбъркан. Не си ли забелязала колко рядко е в настроение?
- Може би си има проблеми, Влади.. Но и тя има нужда от любов.
Спрях и се обърнах към Владимир. Дъждът се засилваше, чуваха се гръмотевици.
- Мисля, че ще припадна.. - измънка.
- Хайде, да се връщаме. - предложих. - Утре сме на работа.
Той се подпря на мен, бавно закрачихме обратно към блока.