Odette&Maya (girlxgirl)

IX.

Дните се изнизваха, септември наближаваше. Колкото и да не ми се искаше, беше време да напусна работата в "Teaso". Очакваха ме изпити, последната ми година в гимназията беше много важна, имайки в предвид лошите ми оценки от предишните класове..
Последната ми седмица в "Teaso".. както и за Мая и Калин, разбира се. Шефът затваряше заведението, лятото беше към края си.
Не беше за вярване колко много се бях привързала към работата..
Паркирах, слязох от колата и погледнах с носталгия към прашния път за "Teaso".
Грабнах раницата си и се запътих към заведението.
Мая, Влади и Калин забърсваха масите, обсъждаха нещо.
- Добро утро!
- Добро утро, Оди! - подвикна Калин.
Мая не каза нищо, усмихна ми се накриво. Влади ме изгледа с досада.
Калин застана пред бара и скръсти ръце.
- Никога не се бях радвал да е понеделник. - отсече, въздъхвайки.
- Аз също. Всичко тук ще ми липсва..
- И най-вече Мая, знам. - засмя се подло.
- Моля? Защо да ми липсва точно тя?
- Знам всичко, Оди.. Пък и доста ви личи.
Останах на мястото си, безмълвна и объркана, докато Калин оглеждаше заведението с усмивка и от време на време прокарваше пръсти през русата си коса.
- А, ето ги и първите ни клиенти! Изкарай малко менюта, защо стоиш така? - прекъсна ни Влади.
- И едва ли не последните.. - намеси се и шефа.
- Не ми напомняйте! - изревах. - За разлика от вас, аз искам да се насладя на последната си седмица тук.
- Какъв е този ентусиазъм в понеделник? - сопна се Влади.
Денят минаваше твърде бързо. Преди да се усетя заведението вече беше празно, готвачите се изнизваха един след друг, шумно се оплакваха от дългата смяна.
Тупнах се на пейката пред женската съблекалня да чакам Мая.
Дочух Влади и Калин да приближават.
- До утре, Оди! - подвикна Калин, забелязвайки ме.
- До утре, момчета.. - отвърнах, помахвайки безжизнено.
Вратата на женската съблекалня се отвори широко, Мая връхлетя в коридорчето. Постоя права, поогледа се наоколо, след което най-сетне отрази присъствието ми. Тупна се на дървената пейка до мен и се заигра с дългата си права коса.
- Свободна си тази вечер, нали? - провлачено изрече, обръщайки се към мен. Усмихваше се лукаво, зелените й очи жадно блещукаха към моите.
- Всъщност мама е извън града и няма как да оставя Тина сама, така че може би някой друг път..
- Одета. - прекъсна ме.
- Какво?
- Не ме интересува колко си заета. Тази вечер си само моя.
Потръпнах, беше ми някак некомфортно.
- Няма как да оставя сестра си сама, Мая.
Сякаш вече не ме чуваше. Ловко ме придърпа към себе си, без да отделя поглед от лицето ми.
- Мая, недей тук!
- Всички си тръгнаха вече.. - изсъска.
- Шефът едва ли си е тръгнал! Мая, моля те! - записках, докато грубо ме наместваше върху скута си.
- Мълчи. Нека ни види.. Омръзна ми да се правиш на недостъпна.
- Искам всичко. Всичко с теб. Но нека поне сме на сигурно. Тук ми е неловко..
Пейката заскърца от отвратителните движения, на които беше подложено тялото ми. Докосванията на Мая ставаха все по-груби, стомахът ми се свиваше от насилствените целувки.
- Престани, дявол го взел! - извиках с цяло гърло, изблъсквайки я.
Изправих се на крака, отстъпих няколко крачки назад от пейката.
Последва кратка тишина.
- Не мога да повярвам, Одета..
- Казах ти, че не мога тук!
- Идваш в нас.
- Моля!? Заповед ли е това?
- Тръгвай. Веднага, Одета! Преди да съм направила нещо, за което ще съжалявам!
Не казах нищо повече. Мълчах по пътя до колата, по време на цялото пътуване.
Паркирах пред гараж, понеже в затънтената уличка, на която явно живееше Мая, нямаше дори паркинг.
- Майната му. Няма да се бавим.
Треперех от нерви и страх. Знаех, че нямаше да ме нарани. Бях сигурна, че исках "всичко с нея". Но тялото ми се боеше от онази ужасяваща близост, от топлината на нежните й ръце по гърба ми.
Влязохме в грозноват блок, изкачвахме стълби, следвах я като кученце до бърлогата й.
В апартамента се усещаше някакво напрежение. Въздухът ми се стори тежък, гъст, горещ. Събухме кецовете си, беше тъмно. Мая затръшна входната врата. Стисна ръката ми и ме задърпа нанякъде. Преди да се усетя ме беше настанила върху леглото си, в разхвърляната си задушна стая.
- Бързаш..
Не каза нищо, прехапа устна. Вбесяваше ме колко беше уверена във всяко едно движение.
- Мая, мога и сама! - извиках, отмествайки ръката й от работните си шорти.
Исках да каже нещо. Каквото и да било. Плашеше ме. Собственото ми дишане беше единственото, което можех да чуя.
Изправих се, събух шортите си. Смело ги пуснах на пода. Свалих и тениската си, макар че не бях съвсем сигурна в точно това действие.
- Тъмно е. Ще светнеш ли?
- Виждаш ли ме?
Виждах я. Виждах прекрасното й лице, свито в подла гримаса. Виждах тялото й, по-близо от всякога, паникьосващо ме по хиляди причини.
- Виждам те.
- Тогава не се нуждаем от повече светлина. - направи пауза, за ме дръпне обратно в леглото. - Сърцето ти бие ужасяващо силно.
Да, беше забелязала. Страхувах се. Сърцето ми се блъскаше в гръдния кош, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.
Мая.
Ръцете й, устните й, ароматът й. Навсякъде по мен.
Колко ли момичета преди мен беше докосвала така? Колко ли се бяха гърчили от удоволствие на мястото ми? В леглото й?
Не знаех. Не исках и да знам. Страхувах се да знам.
Беше казала, че няма да се бавим.. прибрах се към полунощ. Тина ми беше бясна, атакуваше ме с въпроси.
Преди да си легна.. запалих една цигара, ей така, в леглото. Стаята ми щеше да се вмирише, беше ми все тая. Сцените от преди няколко минути се повтаряха в главата ми.
Мая се беше превърнала в мой наркотик. Любовта й ме унищоважаше. Но пък исках още от нея.
Още от всичко.