Odette&Maya (girlxgirl)

III.

В неделя най-сетне се събудих вкъщи. В главата ми беше само моята Мая.. още не можех да забравя разочарованието, изписано на лицето й предната вечер.
Сестра ми вече беше станала, гримираше се пред огледалото.
- Това не са ли моите гримове?
- И какво като са? - заяде се.
- Гледай да не прекаляваш.
Станах от леглото, осъзнах, че съм заспала с работната си униформа. Преоблякох се, отидох до Тина. Тя всячески се стараеше на нанесе очна линия върху лявото си око.
- Ще излизаш ли? - попитах.
- Може би.
- С кого?
- Одета, изчезни..
- Стаята е и моя, малчо. Казвай с кого излизаш..
- С момчето от съседния апартамент. Нанесоха се миналата сряда.
- Как се казва?
- Христо.
Огледах сестра си. Стори ми се някак тъжно колко бързо беше порастнала. Все още беше само на петнадесет, но изглеждаше съвсем като зряла жена. Беше накъдрила дългата си кестенява коса, носеше някаква кокетна бяла рокличка. До Тина изглеждах някак стара, съсухрена от работа и изпити.
- Какво се усмихваш? - попита.
- Нищо.. приличаш на мен преди три години.
Тя ме изгледа с недоумение, след което се върна на очната линия.
По обяд я изпратих, запознах се и с въпросния Христо. Изглеждаше симпатично момче, а и мама също го одобряваше, така че без много приказки ги закарах до близкото кино и обърнах към вкъщи.
Тъкмо слизах от колата, когато чух телефона ми да звъни. Набързо го измъкнах от задния джоб на дънките и вдигнах без да поглеждам кой е.
- Ало?
- Оди, няма да повярваш какво стана!
Разпознах пискливия глас на Влади, успокоих се, че не е Мая. Опасявах се, че ще трябва да й се обяснявам преди понеделник.. не бях готова.
- Какво има? - попитах, опитвайки се да забравя за Мая за секунда.
- Освободиха татко!
- Моля!? - изненадах се. - Как така? Сигурен ли си?
- Да, на сто процента! Утре ще може да си дойде вкъщи, Оди.. още не мога да го повярвам! Целия треперя.. - направи пауза, за да се засмее тихичко. - Разбрали са, че е невинен! Виновникът се е предал!
- Нямам думи.. наистина, нямам представа какво да кажа..Много се радвам! Въобще не идвай на работа утре. Посрещни баща си, не се тревожи за нищо. Ще говоря с шефа.
- Златна си, Одета! Ще се чуем, мила, затварям!
Преди някъде две години бяха задържали бащата на Влади за грабеж на банка. От тогава Владимир живееше само с майка си в апартамента. Наскоро тя си беше тръгнала, понеже Влади вече беше навършил пълнолетие и можеше да живее сам. Майка му беше заминала за Испания, уж по работа, но така и не се беше обаждала за всичките десет месеца.
Радвах се за Влади. Без друго му беше трудно да живее сам в апартамента. Той си падаше затворен човек, нямаше почти никакви роднини, а едва ли не единствените му приятели бяха сервитьорите, готвачите и шефа на "Teaso". Познавах го от цяла вечност, бяхме изкарали пет години заедно в гимназията. Беше най-близкият ми приятел, донякъде не можех да си се представя без него.
Прибрах се вкъщи. Тупнах се на леглото и забих поглед в белия таван. Още виждах проклетите зелени очи на Мая.. сякаш ме бяха обладали. Не можех да мисля за нищо друго.