Odette&Maya (girlxgirl)

VI.

Сряда.
Сестра ми ме събуди, изглежда се бях оспала.
- Този път ще те уволнят, кълна се! - извика в ухото ми.
Метнах някаква тениска към главата й.
- Ще ми развалиш косата, глупачке! - изпищя. - Имам среща със съседското момче днес!
- Какво ме интересува? Защо не ме събуди по-рано!? - развиках се, ставайки от леглото.
- Нали имаш аларма на телефона?
- Не го сложих да се зарежда.. Както и да е! Колко е часът?
- Девет и половина.
- Мъртва съм! Ще загубя най-прекрасната работа!
- Е, колко да е прекрасна.. работиш шест дни в седмицата по десет часа на ден.
След около половин час вече пристигах в "Teaso", тичайки като обезумяла. Заварих Мая зад бара. Шефът го нямаше, клиентите вече бяха окопирали и последната свободна маса.
- Здравей.. - поздравих с усмивка, посягайки към ръката й.
- Ела, не можем да говорим тук. - отсече, отдръпвайки ръката си предпазливо.
Преди да се усетя вече ме беше завлякла в женската тоалетна и нервно крачеше наоколо.
- Това снощи беше грешка, Одета. Не знам какво ми стана. Не биваше. Ти.. изобщо не ме познаваш, знаеш само името ми. Буквално! Знаеш ли нещо за семейството ми, за начина, по който живея?
- Ти така и не намери време да ми разкажеш каквото и да било за себе си! - повиших тон, приближавайки се твърде близо до Мая. - Беше заета да се ядосваш на всичко и всички!
- Отдръпни се от мен.. - измънка, отстъпвайки назад към стената.
- Няма! Това снощи не беше случайност! Знам, че и ти искаш да се получи, Мая! Защо не го признаеш, дявол го взел! Какво се промени!?
- Не викай..
- Не си падаш по момичета или..
- Не е това! - прекъсна ме. - Просто не мога да го направя. Ти заслужаваш повече от мен.
- Ти си всичко, от което имам нужда в момента.
Обгърнах тялото й с ръце, опрях челото си в нейното. Събрах смелост и нежно целунах треперещите й устни.
В тоалетната влезе някаква жена, с Мая се отделихме една от друга моментално.
Погледнах изчервеното й лице за последно, след което се върнах зад бара.
След дългата изтощителна смяна си тръгнах сама от работа. Калин, Мая и Влади бяха решили да ходят на някакъв концерт на плажа. Не отидох с тях, понеже бях твърде изморена.
Прибрах се вкъщи, най-сетне се изкъпах и си легнах спокойна. Имах време да обмисля случилото се. Не можех да проумея какво се случваше с Мая. Трябваше да разбера.. някак. Всичката потайност покрай нея сякаш я правеше по-интересна.
- На тавана ли се усмихваш? - попита мама.
- Изплаши ме! - изписках.
- Разсеяна си? Ти? Трудно ми е да го повярвам. Моето момиченце да не би да е влюбено?
- Мамо, престани.. - засмях се. - Не е това.
- Как се казва? Хайде, поне това ми кажи! Влади ли е?
- Мамо!
- Добре, де, добре.. просто попитах. Лека нощ, Оди.
- Лека, мамо..
Не знаех какво да очаквам от следващия ден. Сякаш проблемите ми бяха изчезнали, бях щастлива, имах Мая.