Odette&Maya (girlxgirl)

X.

Вторник.
Сестра ми ме събуди с истеричните си викове..
- Ще излизам с Христо, Одета! Не мога да си намеря черната пола!
- Просто облечи друга, дявол го взел! - извиках.
- Нямам друга изпрана! Христо сигурно вече е отвън! Но пък няма как да знаеш какво е някой да те чака.. нали още си нямаш приятел.
- Изчезвай, Тина! - изревах.
Тя се усмихни злобно, грабна някаква рокля от гардероба ми и се затътри към коридора.
Станах, изкъпах се, облякох си униформата, закусих. Към девет часа вече паркирах колата си пред "Teaso".
Поредният горещ ден. Времето беше прекрасно, плажът беше пренаселен с хора.
Прибрах косата си в нисък кок и тръгнах към заведението. Влади и Калин пушеха отпред, чакаха смяната ни да започне.
- Добро утро, момчета! - поздравих, заставайки до тях.
- Добро утро, Оди..
- Мая вътре ли е?
- Не знам.- отсече Влади.
- Е, ще ви оставям..
Кимнаха разсеяно, изглеждаха изморени.
Влзяох в заведението, заех мястото си зад бара. Забелязах Мая да приближава. Изглеждаше недоспала, носеше тъмни слънчеви очила, работната й риза с логото на "Teaso" прекрасно очертаваше тънката й талия.
- Втори рунд? - провикна се.
- По-тихо, глупачке.. - засмях се тихо.
Изтичах при нея, прегърнах я приятелски.
- Това пък какво беше?
- Има хора, Мая.
- Срамуваш се от мен? От нас?
- Разбира се, че не.. просто не искам да ни обсъждат.
- Както и да е.
Избута ме от пътя си и закрачи към съблекалнята.
След работа предложих на Влади да го закарам до тях. Имах нужда да прекарам малко време с най-близкия ми човек. Най-добрият ми приятел.
- Изненадан съм, че намери време за мен от гаджето си. - каза, качвайки се в колата.
- Не говори глупости, Влади.. винаги имам време за теб. Знаеш как е с Мая. Обсебена съм от нея.
- Влюбена си в нея. - поправи ме. - Въпреки че все още не мога да видя онова, което ти виждаш в нея.
- Какво имаш в предвид?
- Хайде да тръгваме, ще ти обясня по пътя..
  Послушах го. Спуснах прозорците до долу и потеглихме.
- Имам в предвид, че Мая е подозрителна, избухлива и се интересува единствено и само от тялото ти. Ти не си като нея, Оди. - продължи.
- Не е така.
- Дори не я познаваш!
- Нито пък ти! - извиках. - Говорили сме за това, Владимире.. вече не съм малка, за да ме пазиш.
- Просто знам, че ще те нарани. Не искам това.
Млъкнахме за известно време, наслаждавахме се на поредния трафик.
- Знам какво правя. - отсякох, паркирайки колата пред входа на Влади.
- Инатливо магаре. - засмя се.
- Говори за себе си!
- Хайде, до утре, Оди..
- До утре, Влади!
Пресегнах се да го целуна по бузата.
- Оди..
- Какво?
Последва неловка тишина. Лицата ни все още бяха твърде близо едно до друго. Кафевите му очи се впиха в моите. Прокара пръсти през светлокестенявата си коса.
- Какво правиш..
Мълчеше.
Внезапно започна да се приближава към мен, и въпреки че знаех какво прави, не мърдах от мястото си.
Устните ни се сляха в пареща целувка. Усетих онези тръпки по цялото си тяло.. онези, които само Мая можеше да причини.
Докоснах ръцете му, бяха топли и някак нежни.
Отдръпнахме се бавно един от друг. Лицето ми пламтеше от срам.
- Съжалявам. - каза.
- Това не се е случвало.
Той слезе от колата и завървя към входа, помахвайки ми за последно.
"Просто целувка.", помислих си. Сякаш да изневериш беше най-нормалното нещо на света.
Прибрах се вкъщи, хапнах, легнах си. Пушеше ми се. Тина се беше свила в леглото си и говореше по телефона с Христо. Бяха мънички, но пък много се обичаха. И мама нямаше нищо против, дори понякога оставяше Тина да преспи у Христо, все пак живееше в нашия блок.
Отново се сетих за Мая. Дали мама щеше да я хареса? Ами сестра ми?
- Тина.
- Одета, говоря! - изписка.
- Само да ти кажа нещо.
- Ще си лягам.. лека, Хрис. - каза, след което остави телефона си на нощното шкафче и зачака да проговоря.
- Имам си приятелка.
- Знам. Гаджето на Калин, нали? Даниела. Не е нужно да ми казваш.. - засмя се.
- Не, малчо. Имам си приятелка. - повторих, натъртвайки на последната дума.
- Гадже? Момиче? Коя е? - изненада се.
- Сервитьорка е в "Teaso".
- Нямам думи.. не съм против, разбира се. Само гледай мама да не разбере. Иначе сериозно ли е?
- Още не знам.
- Обичаш ли я?
- Да. Разбира се. Мая е прекрасна.. няма да ми стигнат думите да опиша колко много значи за мен.
- Ами.. радвам се за теб.
Станах от леглото и изтичах да прегърна Тина.
- Обичам те.
- Лигавиш се, Одета.
Върнах се в леглото сърдита, загасих лампата.
Отново заспах с усмивка на лицето, мислейки си за Мая.. а и от части за Владимир, което ме плашеше.