Odette&Maya (girlxgirl)

VII.

Събудих се от рингтона на телефона. Вдигнах, без да поглеждам кой е, както винаги.
- Добро утро. - разпознах гласа на Мая.
- Добро утро..
- Сетих се за теб, когато се събудих.
Усетих как на лицето ми изгрява огромна усмивка, която не можех да контролирам.
- Нямам търпение да те видя.. - признах.
- Нямаш търпение да видиш кого? - попита мама, нахлувайки в стаята ми.
- Подслушваше ли ме!?
- Не отговори на въпроса ми, Одета.
- Просто приятелка от работата..
Затворих на Мая и пуснах телефона си в раницата.
- Приятелка, а? - засмя се мама, докато подреждаше прането в гардероба ми. - Ставаш все по-подозрителна.
- Мамо, остави ме.. сама ще оправя дрехите.
- Сменяш темата, а? Хайде, обличай се и да тръгваме.
Минах през банята, после закусих, преоблякох се, прибрах косата си в кок. Закарах мама до магазина, както едва ли не всяка сутрин.. в девет без десет най-сетне бях пред "Teaso". Влади и Калин пушеха отпред, заедно с двама от готвачите.
- Добро утро, момчета! - поздравих.
- Някой е в настроение, а? - засмя се Калин.
- Не е за вярване. - отсече Владимир. - Заедно ли сте вече?
- С кого дали са заедно? - залюбопитства Калин.
- Може би сме заедно. - отвърнах.
- С кого? - продължи Калин.
Игнорирах въпроса и влязох в заведението.
Вътре изглежда нямаше никого. Отидох зад бара и се захванах с чашите от снощи.
Забелязах Мая да приближава. Лукавата й крива усмивка ме подлудяваше.
- Добро утро отново! - подвикна, отмятайки косата си назад.
- Добро утро! Отново.. - засмях се.
Метна раницата си на барплота и седна на един от многото високи столове. Огледа заведението, за да се увери, че няма никой освен нас двете. Посегна с ръка към лицето ми и грубо ме придърпа към себе си.
- Какво правиш? - закикотих се тихо.
Не каза нищо, целуна ме набързо, след което отстъпи назад. Слънчевите лъчи огряваха красивото й лице, зелените й очи изглеждаха някак по-светли от обикновено, сребърният пиърсинг на лявата й вежда ги караше да изпъкват.
- На работа, хлапе..
Засмях се, сложих раницата й до моята и отново се захванах с чашите.
Денят мина повече от перфектно. Не можех да отделя поглед от Мая.
След смяната се преоблякох и се отправих към паркинга.
Ходеше ми се на плаж. Всеки ден виждах морето, а не можех да отида..
- Оди! - повика ме нечий мъжки глас.
Обърнах се, беше Влади.
- Ще ме метнеш ли до вкъщи?
- Разбира се, идвай..
Качихме се в колата. Спуснах прозорците до долу, беше адски горещо.
- Значи сте заедно, а?
- Така мисля.
- И щастлива ли си?
- Повече от всякога. - отвърнах, слагайки си колана.
- Играе си с теб..
- Това, че не я харесваш не значи, че е лош човек. Не я познаваш..
- Нито пък ти! - прекъсна ме.
Не казахме нищо повече, закарах го до тях, след което се прибрах вкъщи.
Нищо не разбирах.. защо Влади се държеше толкова студено? Страхувах се, че рано или късно ще трябва да избирам между най-добрия си приятел и любимото момиче.. а сякаш нямаше да мога и без двамата.