Odette&Maya (girlxgirl)

IV.

В понеделник се събудих от алармата на телефона. Беше точно осем часа. Станах, динамично се изкъпах, облякох и гримирах. Закусих набързо, закарах мама до магазина за цветя, в който работеше, след което отпраших към плажа.
Пристигнах в "Teaso" десет минути по-рано от смяната ми като компенсация за многото закъснения. Заведението беше още празно, Калин и Мая забърсваха дървените маси.
- Добро утро! - поздравих.
- Добро утро, Оди! - каза Калин.
Прекрасните зелени очи на Мая ме отразиха за част от секундата.
- Влади днес ще отсъства, понеже..
- Вече казах на шефа. - прекъсна ме Калин. - Няма проблеми, ще сме с един сервитьор по-малко.
- Казал ти е значи..
- Разбира се. Много се радвам! Иначе.. Мая преди малко те спомена, като никой път..
- Не искам да знам! Тоест.. После ще ми разкажеш. - прекъснах го. - Как мина вчера? Даниела хареса ли гривната?
- Да, много ясно! Мисля, че искам да изживея живота си с тази жена, Оди.. сериозно говоря.
Изглеждаше по-влюбен от всякога, подпря се на стената и замечтано отправи поглед към плажа.
- Аз отивам зад бара, имам работа за вършене.. - казах.
- Да, разбира се, отивай. И аз ще се захващам с масите..
Оставих раницата си на пода и се захванах да подреждам стъклените бутилки бира на хладилната витрина зад бара.
Усетих онзи познат до болка аромат на ягодов парфюм.. Мая беше наблизо. Не знаех колко точно, но се страхувах да разбера. Боях се, че е точно зад мен и очаква да говоря с нея. Събрах сили и рязко се обърнах.
- Леле, изплаших ли те.. - попита тя, моята любима.
- Не! Аз се бях съсредоточила над.. така, де.. бутилките, та.. ти какво правиш тук? В смисъл, зад бара? Не трябва ли да чистиш маси или нещо такова? - взех да заеквам аз, опитвайки се избегна всякакъв очен контакт.
- Искаш да сме приятелки, така ли?
- Помниш, значи. - въздъхнах, облягайки се на стената зад мен.
- Не се нуждая от приятели.
- Какво ти става, Мая? Защо.. защо се държиш така с мен? Искам да те опозная, наистина! - признах с усмивка.
- Какво искаш да знаеш?
- Колкото се може повече, предполагам..
- Ясно.. след смяната ще говорим, става ли? Ти сама каза, имам да чистя маси.
Едва дочаках и последните клиенти в "Teaso" да си тръгнат, нямах търпение да говоря с Мая.
Даро и останалите готвачи вече си тръгваха, Даниела чакаше Калин пред заведението.
- Здравей! - поздравих, изтичвайки да я прегърна.
- Оди, как си? Не сме се виждали от цяла вечност!
- Факт. Трябва да излезем някой път с момчетата.
- Определено..
За щастие Калин и Мая прекъснаха неловката тишина.
- Любов моя! - изписка Даниела.
С Калин се награбиха като невидели, с Мая ги гледахме отстрани.
- До утре, Майче, Оди! - извика Калин, докато с Даниела се мъкнеха към колата му.
- С кола ли си?
- Червения форд. - отвърнах, посочвайки към колата с пръст.
- Ще ме метнеш ли до вкъщи?
- Да, разбира се..
Качихме се в колата ми. Беше неописуемо горещо, спуснах прозорците до долу и потеглихме към изхода от паркинга.
- Ще ми кажеш ли къде живееш? - засмях се.
- Карай към търговския център.
- Окей. - направих пауза, за да обмисля какво точно да кажа. - Мая?
- Да?
- Знаеш какво имаше в предвид Влади, нали? - попитах, при което лицето ми внезапно пламна от срам.
Тя се засмя, страхувах се.
- Разбира се. Не съм глупава. - най-сетне каза.
Спряхме на светофар. Погледнах я за кратко, беше по-красива от лилавото небе над нас, от разцъфналите цветя, от абсолютно всичко на света. Стори ми се съвършена в онзи миг.
- Ще караш ли? - попита, без да отделя поглед от светофара.
- Аз.. да!
Преди да се усетя вече бяхме пред търговския център. Не исках да си тръгва, щеше да ми липсва.
- Съжалявам, че нямахме време да говорим. Утре непременно ще ти отделя време.
- Добре, супер.. - съгласих се тихо.
- Благодаря, че ме докара, наистина. - каза с усмивка. За първи път от дни я виждах да се усмихва. - Чао, Оди!
- Чао, Мая..
Не можех да дишам от вълнение. Нищо не беше от значение. Бях влюбена до уши.. нямах търпение да дойде и вторника, за да я видя отново.