Odette&Maya (girlxgirl)

XI.

Сряда.
Събудих се с главоболие. Набързо се намъкнах в униформата си и потеглих за работа. Не спирах да мисля за случилото се предишния ден.. за Влади. Просто една никаква целувка, невинна и погрешна, а можеше да разруши връзката ми с Мая. Не знаех как да постъпя.
Паркирах колата си на обичайното място и се запътих към заведението. Влязох вътре, огледах се наоколо. Калин и Влади се бяха настанили на бара, Мая седеше на една от масите до тях и ядосано гледаше в екрана на телефона си.
- Добро утро.. - тихо поздравих, сядайки до нея.
- Добро утро.
- Как си? Не изглеждаш в настроение.
- Защото не съм. - отсече.
- Какво има? - попитах.
- Няма да разбереш. Проблеми с нашите.
- Ясно.
За секунда погледна към мен, достатъчно, за да се разтопя от грубия й поглед, красивите й зелени очи, гъстите й черни мигли. Не можех да повярвам, че й бях изневерила с Владимир. Тя сякаш беше всичко, от което се нуждаех..
- Искаш ли да излезем довечера?
- Да, защо не.. - отвърна.
- Наистина? - изненадах се. - Къде ще ходим?
- У вас? У нас? Все ми е тая. И този път се дръж по-зряло, няма да чакам да ти стане комфортно, че да се съблечеш.
- Сериозно? Нямах това в предвид, Мая.
- Ще говорим след работа, става ли? Много съм изморена в момента.
- Става.
Станах, целунах челото й и се отправих към бара.
- Как сте? - попитах, заставайки до Калин и Влади.
- Добре. - отвърнаха в един глас.
Влади не ме и поглеждаше. Беше забил поглед в скъсаните си черни кецове, седеше като препариран върху стола, прибрал ръце в джобовете на работния си панталон. Беше красив, за пръв път го виждах в такава светлина. Почувствах се некомфортно от мисълта да го докосвам отново. Не защото не исках, а защото беше грешно.
- Излизам отвън да чакам камиона с продуктите. - каза Калин, ставайки.
- Искаш ли помощ?
- Не, не, стой при Оди.
Калин се изниза от заведението с ленива походка.
- Какво сега? - попита Влади, все още без да ме поглежда.
- Как какво?
- Ще се преструваш, че нищо не е станало ли?
- Нищо не е станало. - изсъсках в ухото му, поглеждайки към Мая, за да се уверя, че не ни чува.
- Наистина?
- Наистина. - отсякох. - Искам да мълчиш пред Мая. Моля те, Влади. Погледни ме, хайде..
Хванах брадичката му с ръка и насочих погледа му към себе си. Очите му. Миловидните му кафяви очи бяха кървясали и влажни.
Рязко стана от мястото си и се забърза нанякъде, навярно към съблекалните.
- Какво му е на приятелчето ти? - провикна се Мая.
- Не знам.
Погледна ме безразлично, след което отново се върна към телефона си.
След смяната ни с Мая се преоблякохме и илязохме пред заведението. Валеше ситен дъжд. Небето беше сиво и грозно, успокояващо мрачно.
- Обичам те. - каза.
- И аз теб.
- Но не става за излизане.
- Права си. - съгласих се, поглеждайки към влажната й коса.
- И все пак.. не ти ли се иска да прекараме вечерта заедно? Вкъщи. Двете.
- Искам, разбира се, но не мога.
- Как така?
- Просто не мога.
Лъжа. Можех. Но не исках. Щях да гледам зелените й очи, а да виждам тези на Владимир. И щях да докосвам ръцете й, а да си представям неговите. Бях безсилна. Объркана, изморена.
- Тогава друг път. - каза.
- Да, непременно.. хайде, ще тръгвам към колата. Да те закарам ли?
- Мисля да изчакам Калин, без друго сме с един автобус.
- Добре тогава.
Целунах я твърде набързо, след което се затичах към червения форд.
Прибрах се половин час по-късно, цялата подгизнала и на прага да се съсипя от разкаяние.
- Скъпа, какво ти е? - попита мама, посрещайки ме.
- Нищо. Наистина нищо. Изморена съм.
Тръшнах се в леглото си. За щастие сестра ми беше у гаджето си, та можех да тъгувам на спокойствие.
Трябваше да измисля решение. Не можех да лъжа Мая, нито Влади, а най-малко пък и себе си.